Ново изследване: магнитното поле на Луната е било краткотрайно и нестабилно
Луната вероятно не е разполагала с дълготрайно и силно магнитно поле, както се смяташе досега. Това показва нов анализ на лунни скали, донесени от мисиите на Аполо.
Проучването, публикувано на 26 февруари в Nature Geoscience и цитирано от Live Science, обхваща проби на възраст между 3,5 и 4 милиарда години. Резултатите сочат, че ако е съществувало силно магнитно поле, то е било активно само за кратки периоди – не повече от 5000 години, а вероятно дори само десетилетия.
Титанът като ключов фактор
Екипът, ръководен от Клеър Никълс от Оксфордски университет, установява ясна зависимост между съдържанието на титан в скалите и измерената магнитност.
Проби с над 6% титан показват по-силен магнетизъм. При скали с по-ниско съдържание стойностите са значително по-слаби. Това предполага, че краткотрайните „магнитни изблици“ може да са били резултат от топене на богати на титан скали на границата между ядрото и мантията на Луната.
Ограниченията на пробите от „Аполо“
Дебатът за древния лунен магнетизъм продължава от десетилетия. Един от основните проблеми е географската ограниченост на пробите. Шестте мисии „Аполо“ кацат в близост до лунния екватор – предимно върху равнини от древни лавови потоци, т.нар. лунни морета.
Именно там са концентрирани базалти с високо съдържание на титан. Това вероятно е създало впечатление за по-дълготрайно силно магнитно поле, отколкото действително е съществувало.
Малкото ядро на Луната – около една седма от нейния радиус – също поставя под съмнение способността ѝ да поддържа стабилно и мощно магнитно поле за продължителен период.
Нови мисии, нови отговори
По данни на НАСА, архивът на „Аполо“ включва около 382 килограма лунни скали от общо приблизително 650 килограма лунен материал, съхраняван на Земята.
Бъдещите мисии по програмата Artemis могат да дадат по-пълна картина. Планираните кацания в различни региони на Луната ще позволят събиране на проби от разнообразни геоложки зони, отразяващи цялата 4,5-милиардна история на естествения спътник на Земята.
Паралелно с това рентгенова космическа обсерватория на НАСА наскоро засне първото ясно рентгеново изображение на астросферата около млада звезда, подобна на Слънцето. Наблюденията дават по-добро разбиране за ранните етапи от развитието на нашата слънчева система.
