В събота е Голяма Богородица: Какво се прави на 15 август, какво се слага на трапезата и кои имена празнуват

На 15 август православните християни отбелязват Успение на Пресвета Богородица – един от най-големите християнски празници, познат в българската народна традиция като Голяма Богородица.

Празникът е посветен на края на земния живот на Божията майка и нейното преминаване във вечността. Денят е свързан с молитви за здраве, семейно благополучие и закрила, а в различните части на България са запазени редица обичаи, поверия и традиции.

Защо 15 август се нарича Голяма Богородица?
Според християнското предание в края на земния живот на Пресвета Богородица апостолите били събрани в Йерусалим, за да бъдат край нея. След кончината ѝ тя била погребана в близост до Гетсимания.

Преданието разказва, че когато няколко дни по-късно гробът бил отворен, тялото ѝ не било открито, а останала единствено плащеницата. Именно затова празникът носи името „Успение“ и в християнската традиция се възприема като преминаване към небесния живот.

В България 15 август е наричан Голяма Богородица, за да бъде разграничен от Малка Богородица – празника Рождество на Пресвета Богородица на 8 септември.

Какво се прави на Голяма Богородица?
Вярващите традиционно посещават храмовете, участват в празничните богослужения и се молят пред иконата на Божията майка за здраве и благополучие на семейството.

В много райони се приготвят обредни хлябове от новото жито. След освещаването им те се раздават за здраве, както и в памет на починали близки.

На места се организират родови събирания и курбани. В народната традиция те са свързвани с пожелания за здраве, плодородие и предпазване на дома от беди.

Денят се приема за голям празник и по стар обичай тежката физическа работа се оставя настрана.

Какво се слага на трапезата на 15 август?
Празничната трапеза е богата и съчетава обредни храни със сезонните плодове на август.

Традиционно се приготвят прясна питка, варено жито, царевица, тиква и пиле каша. На места присъства и риба.

Особено характерни за празника са гроздето и динята, които са сред най-разпространените сезонни плодове по това време.

В някои краища на България се прави и курбан за здраве, като според местната традиция може да бъде принесено агне.

Старите поверия за Голяма Богородица
Наред с църковната традиция около 15 август са се съхранили и множество народни вярвания, които не са част от официалните църковни правила.

Сред старите поверия е това, че на Голяма Богородица младите жени не трябва да докосват червени предмети, защото според някогашните представи това можело да донесе проблеми с бъдещото майчинство.

Особено силно е и народното вярване, че Божията майка е покровителка на жените, майките и семейството. Затова жени, които желаят дете, традиционно отправят молитви за рожба и носят дарове в храма.

В миналото сред тези дарове били домашно изработени кърпи, престилки, чорапи и цветя, поставяни пред иконата на Пресвета Богородица.

Какво се дарява на църквата?
На празника вярващите могат да занесат свещи, хляб или други дарове според местната традиция. В миналото широко разпространени били и даренията на домашнотъкани платна, кърпи и месали.

За много семейства 15 август остава ден за молитва, благодарност и събиране на поколенията около една трапеза.

Кой празнува имен ден на 15 август?
Имен ден празнуват хората, носещи имена, свързани с Богородица и техните производни. Сред най-разпространените са:

Мария, Марийка, Мари, Маша, Мира, Мариета, Мариела, Мариана, Марияна, Мариан, Марио, Марин, Преслав и Преслава.

Голяма Богородица остава един от най-почитаните летни празници у нас – ден, в който християнската вяра и старите български обичаи се преплитат около темите за майчинството, дома, здравето и семейството.