Какво символизират цветята според българската традиция?

Близо половин милион празнуват на Цветница или Връбница, един от най-тачените лични празници за нашенеца, който отбелязваме днес. Според дългия списък на Българския именник 104 различни цветя, храсти и дървета дават имена на новородени. Като се започне от Аглика и Божура по азбучен ред и се стигне до Явор и Ясен.

На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според Евангелието Христос влиза в града, яхнал магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

Послание Стара българска традиция е всяко едно име да носи послание в себе си. Божура идва от цветето божур и символизира дълголетие. Дафин или Дафина са отворени към науката, стремят се към трупането на повече знания. Детелина е самоуверена и адаптивна, не обича самотата. Макар че кокетничи, тя е стабилна в любовта.

Малин или Малина умеят да балансират, а Невена не си дава много зор за каквото и да било, но пък й се отдава рисуването. Ренета е силна и безцеремонна, трудно прощава както своите грешки, така и на околните. Росица е романтична, обича живота и пътешествията. Теменужка е нежна, срамежлива, но и потайна. Явор пък е непреклонен, държи на думата си, никога няма да предаде приятел.

А ето и други примери с имена на цветя: Гладиола означава щедрост, символизира искреност, чистота, решителност и духовно богатство; Гергина е изключително красива, успешна, харизматична, екстравагантна и с високо самочувствие; Далия – името произлиза от цветето дребна гергина - символизира достойнство, изящество, фина душевност и елегантност; името Дафин или Дафина произлиза от дървото дафина.

Хората с това име обичат слънцето и топлината, семейния уют и чистите взаимоотношения; Дилян или Диляна е име на билка, известна още като валериана. Това са хора с авантюристичен дух, обичат предизвикателствата, но често пъти са непостоянни в любовта; Иглика е своенравна, независима и смела. Понякога обича да се настанява там, където не й е мястото. Забавни са и са добри компаньони.

Най-популярните женски имена, свързани с цвете, са Цветана, дублирано с Цветелина и Маргарита. Според специалистите дамите с имена на цветя обичат да доминират над мъжете. Например кралица Маргарита Наварска (кралица Марго от популярния роман на Дюма), независимо че името й означава „бисер”, по нашенски тя е цветето маргарита. Или Маргарита Готие - главната героиня на най-популярния роман на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите”.

Специалисти Борян Янев, доцент по общо и сравнително езикознание в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" твърди в свое изследване: „Българите са с най-много имена на растения. Започват да кръщават новороденото на цвете още през Възраждането. Кръщаването на цвете е орисване - новороденото да е красиво, на дърво - да е силно и здраво.

Румен и Румяна се кръщават на Руменче - приятно ухаещ храст с лилави цветове, който за съжаление е в Бялата книга на изчезващите цветя. Румян на полски означава паричка – това са малките бели цветчета, подобни на маргаритка. Вече не са толкова популярни Грудка, Върбинка“.

Етнологът доцент Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика към БАН казва: „Цяла градина от прекрасни български имена на растения вече са почти изчезнали и много рядко се дават на новородени деца, пишат от блиц.бг.

Такива са имената Босилка, Върбан, Ружа, Невена, Росена, Сълзица, Латина и други. На тяхно място възникват чуждоезичните им аналогии - Дейзи вместо Маргарита, Джасмин вместо Жасмина, Кармела вместо Лозанка. С времето са изчезнали и други имена, които не са успели да се наложат, като Хризантема, Гладиола, Циклама, Фиданка, Гюла, Трендафила“.

Сред новородените деца с цветни имена най-много са наречени Цветан и Цветанка. Красиво женско име, което търпи своето възраждане, е и Калина. Други популярни днес имена са Сеяна и Рая, също адресирани към Цветница - едното е свързано с глагола "сея", а другото - с райската градина“, обяснява етнологът.

Уилям Сароян възхитен от магарешкия трън През месец юни на далечната 1979 година в черешовата градина край Благоевград пристигнаха световноизвестни писатели, гости на Втората международна писателска среща.

Преди да седне на една от специално приготвените маси под черешово дърво, американският арменец Уилям Сароян вторачи поглед в цъфнал магарешки трън. Попита преводачката за името на това странно за него бодливо цвете и след като получи отговора, ококори очи, възкликвайки: Oooo, thistle, blooming milk thistle!

Писателят откъсна един цъфнал магарешки бодил и с удоволствие ни позира за снимки. Не се раздели с него до края на гостуването под черешите в село Българчево.

В магарешкия трън той провидя метафора за своя непокорен, „бодлив“ характер. Неслучайно през 1939 година ексцентричният писател отхвърлил официално наградата „Пулицър“ за пиесата си „Времето на вашия живот“ с думите: „Никой не може да ме купи“.

Още на младини Сароян се замогва от многократно преиздаваните му романи, което го тласка към някои пoроци. Без притеснение той ни разказа за някогашното си пристрастяване към алкoхола и хaзaрта, споменавайки с удоволствие за нощите, преживени в бистрата на парижкия Монмартър.

Не премълча и за прoиграните в Невада 50 000 долара през септември 1949 година в кaзино - сума, равностойна днес на близо половин милион: „Аз съм изключително мъдър и безкрайно невеж. Всеки жив човек на този свят е просяк в един или друг вид. Най-лесно извинявам суетността, гордостта и самовлюбеността. За мен това не са чак толкова лоши качества. Истински, най-дълбоко и искрено обаче, обичам да пиша! След това обичам да не правя нищо, т.е. обичам всичко в рамките на човешкото съществуване...“, коментира тогава писателят.