Топ 11 ферментирали храни за по-добро храносмилане: защо специалистите ги препоръчват все по-често

Значението на чревната микрофлора
През последните години все повече изследвания насочват вниманието към здравето на червата и ролята на полезните бактерии в организма. Оказва се, че състоянието на чревната микрофлора е свързано не само с храносмилането, но и с имунната система, метаболизма, настроението и дори състоянието на кожата.
Един от най-естествените начини да подпомогнем баланса на полезните микроорганизми е чрез консумацията на ферментирали храни. Те се получават чрез естествен процес на ферментация, при който полезни бактерии и дрожди преобразуват захарите и създават съединения, благоприятни за организма.
Най-полезните ферментирали храни за ежедневното меню
Кефир
Кефирът е сред най-богатите естествени източници на пробиотици. Той се приготвя чрез ферментация на мляко със специални кефирени култури. Някои изследвания показват, че съдържа значително по-разнообразна микрофлора в сравнение с обикновеното кисело мляко.
Ползите от кефира включват:
- подпомагане на храносмилането;
- по-добро усвояване на калция;
- подкрепа на имунната система;
- благоприятно влияние върху чревната микрофлора.
Кисело зеле
Киселото зеле е една от най-популярните ферментирали храни в Европа и присъства традиционно и на българската трапеза. Освен пробиотици то съдържа витамин С, витамин К, витамини от група В, фибри и антиоксиданти. Редовната консумация може да подпомогне храносмилането и да намали усещането за подуване.
Кимчи
Кимчи е традиционно корейско ястие, приготвено най-често от ферментирало китайско зеле, репички и подправки. То се отличава с богат вкус и високо съдържание на полезни бактерии. Според редица проучвания кимчи може да подпомогне:
- чревния баланс;
- контрола на холестерола;
- антиоксидантната защита на организма.
Темпе
Темпето се произвежда от ферментирали соеви зърна и е особено популярно сред хората, които ограничават месото. Освен че е добър източник на растителен протеин, то съдържа и вещества, които подпомагат чревната микрофлора.
Комбуча
Комбучата е ферментирала напитка на основата на чай. Тя съдържа полезни микроорганизми и различни антиоксиданти, идващи от зеления или черния чай. През последните години напитката се превърна в една от най-бързо набиращите популярност функционални храни в света.
Мисо
Мисото представлява ферментирала паста, използвана широко в японската кухня. Приготвя се от соя, ориз или ечемик и съдържа ценни аминокиселини, както и полезни бактерии, образувани по време на ферментацията. Най-често се използва за супи, сосове и маринати.
Кисело мляко
Киселото мляко остава една от най-достъпните ферментирали храни за българите. За максимална полза специалистите препоръчват да се избират продукти с живи бактериални култури и без излишно добавена захар. То осигурява пробиотици, белтъчини, калций и витамини от група В.
Извара и ферментирали млечни продукти
Някои видове извара и млечни продукти, произведени чрез естествена ферментация, също могат да бъдат полезни за чревното здраве. Те съчетават пробиотици с високо съдържание на белтъчини и минерали.
Лабне
Лабне е традиционен близкоизточен млечен продукт, който се получава чрез отцеждане на кисело мляко. Той има кремообразна текстура и съдържа концентрирани количества полезни бактерии и протеини.
Мътеница
Традиционната мътеница е продукт от производството на масло и съдържа полезни млечнокисели бактерии. Освен че подпомага храносмилането, тя е и сравнително нискокалорична напитка.
Ферментирали туршии
Истинските ферментирали кисели краставички и туршии се приготвят чрез млечнокисела ферментация, а не чрез добавяне на оцет. Именно този процес позволява развитието на полезни бактерии, които подпомагат чревния баланс.
През последните години учените откриват все повече връзки между чревната микрофлора и цялостното здравословно състояние. Балансът на полезните бактерии влияе върху:
- имунната система;
- усвояването на хранителните вещества;
- метаболизма;
- нивата на енергия;
- психичното здраве;
- състоянието на кожата.
Колко често е добре да се консумират
Диетолозите препоръчват ферментиралите храни да се включват постепенно в менюто, особено ако досега не са присъствали редовно. Една до две порции дневно са достатъчни като начало, след което количеството може постепенно да се увеличава според индивидуалната поносимост.