Загадъчните писма на дядо: какво откриха внуците след последното сбогом

Урокът на Уилям: Богатият бизнесмен оставя седемте деца на починалата си дъщеря със силно послание за семейството

Уилям изнася тъжен възхвалителен говор за починалата си дъщеря, проливайки сълзи от скръб и прекъсвайки се от емоциите

-Прегърнахте ме с любов, аз се прегърнах вечно. Благодаря ви, драги ми приятели и семейство, за подкрепата, която дадохте на мен и на моята семейство по време на това трудно време. Зная, че моята дъщеря сега е на по-добро място и ние трябва да носим в сърцата си спомена за нея с любов и благодарност. Обещавам ви, че ще се грижа за всичките й деца, за да бъдат отгледани с любов и грижа. Нека душата на моята скъпа дъще почива в мир

Уилям изпълни своето обещание и пое грижата за седемте си внука като свои собствени деца. С благосклонност и финансова сигурност, той им осигури прекрасен живот, който не им липсваше на нищо. Тази благородна жест на Уилям го превърна в пример за голяма любов и отговорност, за което се коментира във вижти.ком.

Децата успешно израснаха и получиха образование в най-добрите училища и университети. Някои от тях създадоха свои семейства и се наслаждаваха на радостта да бъдат родители. С годините, обаче, старостта започна да се отразява на здравето на Уилям, който започна да се справя със здравословни проблеми и постепенно се чувстваше все по-слаб.

Той реши, че настъпи моментът да започне сериозното обсъждане за наследството на своите деца. Един ден той събра всички свои потомци на обяд в голямото си имение, с намерение да обсъдят въпроса за бъдещето и наследството им.

За изненада на Уилям, дискусията бързо се превърна в спор на масата за вечеря. Сърцето на възрастния мъж се разби, когато видя как децата му са разделени, докато се карат за това кой какво заслужава и кой не.

— О, хайде, Лиза! Не можеш да получиш градската къща! Ти живееш в града! — извика Бенджи.

— Ти си човек, който само говори! Дори нямаш деца! Какво ще правиш с цялото това пространство! — отвърна Лиза.

— Това е достатъчно! — каза Уилям и стана. Внезапно му се зави свят, когато се изправи на крака, препъвайки се назад.

— Дядо! — изпищяха децата, като се втурнаха да му помогнат да седне. Амалия направи вятър на дядо си, докато нейните братя и сестри му помогнаха да седне на дивана, за да може да се настани по-удобно.

PicJumbo

— Да повикаме линейка? — попита Лиза.

— Не, ще се оправя. Просто не мога да понеса всичките ви караници! Трябва да сте обединени! Като семейство! Не това! — Уилям излая, опитвайки се да си поеме дъх. — Моля те, просто ме заведи в леглото. Трябва да си почина.

Децата заведоха Уилям в леглото. Той си легна по-късно същата вечер, надявайки се, че думите му донякъде са повлияли на децата. По-късно обаче щеше да разбере, че всичко е било напразно.

Няколко седмици по-късно Уилям научава от Амалия, най-малката си внучка, че децата отново са се скарали за наследството и вече не си говорят.

Уилям се надяваше, че това е само фаза и ще отмине. Въпреки това 5 месеца по-късно всички се събраха в дома му заради влошеното му здраве. Докато наблюдаваше взаимодействието им, той осъзна, че нещата изглежда само са се влошили. Те почти не говореха помежду си, а когато го правеха, се карахаг. Уилям беше с разбито сърце.

Месец по-късно възрастният мъж почина. След погребението семейството се събра в офиса на адвокатите на Уилям, за да чуе четенето на завещанието на Уилям. Никой от тях не беше готов за това, което адвокатът щеше да каже.

— За Бенджи той остави своето ретро куфарче. За Дан ценния си статив. За Бриджит своята цигулка. — каза адвокатът, докато отбелязваше квадратчетата на договора.

PicJumbo

— Чакай, чакай, чакай! Значи той оставя на Дан, дизайнера, статив. На Бенджи, бизнесменът, куфарче. И на Бриджит, музикант, цигулката. Това шега ли е? — попита Нейтън, също толкова разочарован, колкото и неговите братя и сестри.

— Да… Какво? Ще ми остави ли нож, защото съм готвач?! Какво се случва с останалата част от имуществото му? Имотите, бизнеса и парите? — Броуди се включи.

— Съжалявам, момчета. Засега не мога да разкрия какво ще се случи с другите имоти и активи. Това бяха желанията на дядо ви. — обясни адвокатът.

— Това са глупости! — извика Броуди, стана и излезе от стаята. Другите братя и сестри последваха примера му, също толкова раздразнени, колкото брат им. Амалия, която не беше толкова ангажирана с наследството, беше последната, която си тръгна. Въпреки че не беше разстроена от завещанието, тя беше наранена от това как то раздели семейството й.

По-късно братята и сестрите се срещнаха в имението на Уилям, за да обсъдят пътя напред. В този момент те просто искаха да получат това, което чувстваха, че им се полага, и след това да тръгнат по различни пътища.

— Какво мислиш, че има вътре? — попита Лиза, докато всички се скупчваха около сейфа.

— Вероятно пари в брой! — каза Броуди, втренчвайки се в сейфа с пълно увлечение.

— Не! Това не беше в стила на дядо! — отбеляза Бенджи.

— Да. Вероятно са документите за неговите имоти и банкови сметки. — добави Бриджит.

— Ами… Няма да разберем, докато не го отворим. Така че, да се захващаме! — заключи Дан, написвайки с нетърпение рождения ден на дядо си. Сейфът не се отваряше.

Това беше първият от многото опити тази нощ. Братята и сестрите прекараха часове в опити за различни пароли за 7-цифрената ключалка, но нито една не проработи. Те огледаха къщата за улики за възможна парола, но не откриха нищо.

Няколко дни по-късно всички братя и сестри получиха посмъртни писма от дядо си. Никой от тях обаче не знаеше, че другите също са получили писма.

Братята и сестрите все още не си говореха и поотделно никой от тях не разбираше какво означават буквите или дори не искаше да проучи. Всички освен една, Амалия.

В писмото на Амалия имаше само един-единствен адрес, който тя разпозна. Беше адрес на една от фермите на нейния дядо. Като деца бяха ходили там.

PicJumbo

Амалия отиде във фермата и когато стигна там, беше посрещната от пазача на фермата Саймън.

— Амалия! Толкова се радвам да те видя отново! Когато те видях последно, беше толкова млада. — каза Саймън, прегръщайки Амалия, когато тя излезе от колата си. — Много съжалявам за смъртта на дядо ви. Той беше невероятен шеф и още по-добър човек. — искрено каза Саймън.

— Благодаря ти, Саймън. И аз се радвам да те видя. Всъщност дойдох тук заради него. Той ми остави писмо, насочващо ме към тази ферма. — Знаеш ли какво може да е искал да видя? — попита тя.

— О, да! Очаквах те. Той ми остави инструкции да ти кажа да почистиш сеното в кочината. — каза Саймън, сочейки малката кочина. Изглеждаше отвратително, но за щастие на Амалия вътре нямаше прасета.

— Уф! Защо? — попита шокирана Амалия.

— Твоето предположение е толкова добро, колкото и моето, Амалия“. — сви рамене Саймън. — Но това бяха инструкциите, които ми бяха дадени. Успех. — каза Саймън, подавайки й близката лопата.

— Предполагам, че трябва да започна да чистя. — въздъхна Амалия.

Амалия най-накрая го разбра. Това трябваше да е ключ към много по-голям пъзел. Не беше съвсем сигурна какво е намислил дядо й, но беше сигурна, че засяга останалите й братя и сестри. Тя веднага се обади на Бенджи.

— Бенджи, получи ли писмо от дядо с адрес? — попита Амалия.

— Да. Как разбра? — попита Бенджи.

— И аз получих. Отидох на адреса и след като почистих една кочина, намерих числото шест. Мисля, че може да е улика за нещо. — каза Амалия.

— Улика за какво? — попита Бенджи.

— Това е нещото, с което се надявах, че можеш да ми помогнеш. Мисля, че ако намерим уликата в твоя адрес, може би това ще ни даде по-добра представа за това, което търсим. — обясни Амалия.

— Добре. Сега ще ти изпратя адреса. Ще се срещнем там. — завърши Бенджи.

Бенджи и Амалия се срещнаха на един от паркингите на Уилям за камиони, който той притежаваше. По същия начин те бяха посрещнати от един от работниците там, който им показа мръсен стар камион, който дядо им беше инструктирал да почистят.

PicJumbo

Амалия и Бенджи се подготвиха и се захванаха за работа. Когато свършиха, видяха числото 9 от едната страна на входната врата. Бенджи и Амалия осъзнаха, че тези числа може да са кодът, от който се нуждаят за сейфа.

Те извикаха своите братя и сестри и обясниха теорията си. Те изпълниха всяка задача, която дядо им остави една по една. Техният лов ги отведе в различни имоти на Уилям и ги накара да работят заедно, за да изпълнят няколко задачи.

Тези задачи накараха братята и сестрите да се сближат по начин, по който не бяха го правили от дълго време. Те се радваха и триумфираха на всеки тест, задача и изпитание заедно като семейство.

В крайна сметка те събраха всичките седем числа заедно. Отидоха в къщата на Уилям и използваха всички номера, които бяха събрали, за да отворят най-накрая сейфа. Всички се скупчиха, нервни да надникнат в сейфа.

— Добре. Мисля, че всички трябва да погледнем едновременно. — предложи Амалия, докато нейните братя и сестри нервно кимнаха в знак на съгласие. — Едно… Две… Три. — каза тя, докато се скупчваха един в друг, гледайки в сейфа.

За тяхна изненада те отвориха вратата на сейфа и видяха, че се гледат един друг. В сейфа нямаше нищо друго освен огледало. Амалия веднага избухна в смях, като нейните братя и сестри също постепенно се присъединиха.

— На какво се смееш? Пропуснах ли шегата? — попита объркан и разочарован Бенджи.

— Не разбираш ли, Бенджи?! Това искаше дядо. Ние заедно, в единство! — обясни Амалия.

— Уау! Старецът имаше щуро чувство за хумор! – каза Бенджи, присъединявайки се към братята и сестрите си в смеха.