Започват Горещниците! Какво вещаят те за идната зима и кои забрани се спазват на 15 юли
Горещниците започват на 15 юли и са сред най-тачените летни празници в българския народен календар. Според старите вярвания именно тези три дни могат да покажат каква ще бъде предстоящата зима, а неспазването на определени забрани носи риск от пожари, градушки и нещастия.
На 15, 16 и 17 юли православната църква почита светите мъченици Кирик и Юлита, света мъченица Юлия и света великомъченица Марина. В народната традиция тези дни са известни като Горещниците и се смятат за най-горещите през годината.
През 2026 г. обаче метеоролозите не очакват екстремни горещини около празниците. Прогнозите сочат температури, близки до обичайните за сезона, въпреки че народните вярвания свързват именно този период с най-силните летни жеги.
Какво вещаят Горещниците?
Според народните поверия всеки от трите дни предсказва времето през един от зимните месеци.
15 юли показва какъв ще бъде януари;
16 юли вещае времето през февруари;
17 юли е знак за това какъв ще бъде март.
Ако денят е топъл и слънчев, зимният месец ще бъде по-мек. Ако времето е хладно, облачно или дъждовно, се вярва, че предстоят студове, снегове и виелици.
Какви забрани се спазват?
В миналото хората стриктно спазвали редица забрани, за да предпазят дома, реколтата и животните от огнените стихии.
По време на Горещниците не се препоръчвало:
да се жъне, коси, копае или вършее;
да се меси и пече хляб;
да се пали огън;
да се изнася огън извън дома;
да се извършва тежка полска работа.
Смятало се, че нарушаването на тези правила може да донесе пожари, суша или градушки.
На третия ден се палел общ нов огън, от който всяко семейство вземало жарава, за да запали домашното си огнище. Това символизирало пречистване и ново начало.
Празник на хората, които работят с огън
Горещниците се почитат особено от ковачи, калайджии, хлебари и всички занаяти, свързани с огъня. В някои райони на страната хората посещават лековити извори, защото вярват, че през тези дни водата има особена сила.
Любовни обичаи за неомъжените моми
В редица селища около Стара планина именно от Горещниците започвали летните седенки. Неомъжените моми изпълнявали различни обреди за любов и задомяване.
Те носели вода от воденица, защото вярвали, че както водата се върти, така и ергените ще се въртят около тях. Слагали мокър конец в комина с пожелание любимият да „съхне“ по тях, а понякога забождали хурките си в мравуняк, за да привлекат повече ухажори.
И до днес Горещниците остават една от най-интересните части от българския народен календар, съчетавайки християнската традиция с богатото народно наследство, предавано от поколение на поколение.
