Какво знаем за паралелните светове и възможни ли са пътувания до тях

Идеята за мултивселена – паралелното съществуване на много светове и реалности – отдавна е любима тема на научната фантастика. Във филмите тя често служи като удобен сюжетен инструмент: героите се срещат с алтернативни версии на себе си или се изправят срещу противници от други измерения.

Но за някои физици мултивселената не е просто кино-ефект, а възможно обяснение на едни от най-големите загадки на космологията. Ако съществуват множество паралелни светове, това може да помогне да разберем защо нашата Вселена изглежда толкова „настроена“ за живот, пише ScienceNews.

Две водещи идеи: космология и квантова физика

Съществуват различни теории за това как нашата Вселена може да бъде част от по-голям набор реалности. Две от най-популярните произлизат от космическата инфлация и квантовата механика.

Мултивселена от инфлацията: мехурчета с различни закони

Малко след Големия взрив нашата Вселена е преживяла изключително кратък, но бурен период на разширение, известен като космическа инфлация. Тогава микроскопични квантови флуктуации се „разтягат“ до космически мащаби и по-късно дават началото на плътните области, от които се образуват галактики.

Физикът от Станфордския университет Андрей Линде обаче предполага, че далеч отвъд наблюдаемата Вселена тези квантови флуктуации може да са породили региони с напълно различни свойства.

В тези невидими части на Космоса могат да съществуват частици с други маси, а фундаменталните сили да действат по различен начин. Например електроните биха могли да са значително по-тежки, а гравитацията – по-силна или по-слаба. На подобни места животът вероятно би бил невъзможен.

Макар инфлацията да е приключила в нашата наблюдаема част от Вселената, според теорията тя може да продължава другаде и да създава нови „мехурчета“ пространство – всяко със собствен набор закони. Именно тези мехурчета биха били отделни вселени.

За Линде и други учени подобна хипотеза дава възможен отговор на основен въпрос: защо константите и силите във Вселената изглеждат идеално „нагласени“ за съществуването на живот? Ако има огромен брой вселени, не е чак толкова невероятно поне в една от тях условията да се окажат подходящи.

Има ли начин да се тества?

Теоретично е възможно мултивселената да остави следи. Ако друга вселена се е сблъскала с нашата, това би могло да остави „белег“ в космическото микровълново фоново лъчение – своеобразното следсияние на Големия взрив.

Физикът Пол Халпърн от университета „Сейнт Джоузеф“ във Филаделфия посочва, че засега никой не е открил такива следи.

Квантова мултивселена: реалностите се разклоняват

Друга теория идва от квантовата механика – науката, която описва света на елементарните частици. Според нея частиците могат да съществуват в суперпозиция: в множество възможни състояния едновременно, докато не бъдат измерени.

Традиционното тълкуване гласи, че при измерване всички възможности „се срутват“ в един резултат – например електронът се открива само на едно място, въпреки че преди това се е държал така, сякаш е на много места едновременно.

Това поражда парадокс: ако наблюдателят е ключов за избора на конкретен резултат, как е „работила“ Вселената, преди да съществуват хората?

През 1957 г. физикът Хю Еверет III предлага т.нар. интерпретация на многото светове. Според нея измерването не унищожава останалите възможности – вместо това реалността се „разклонява“. В една вселена електронът е тук, в друга – там. Самият наблюдател се разделя на копия, но никое от тях не може да разбере за останалите.

Тази идея е изключително трудна за проверка експериментално – и затова остава една от най-спорните, макар и впечатляващи концепции в модерната физика, пишат от гласнюз.бг.

Можем ли да стигнем до друга вселена?

Перспективите за „пътуване“ до паралелни реалности изглеждат още по-мрачни. Теоретично червеевите дупки – тунели в тъканта на пространство-времето – биха могли да свързват различни вселени. Но учените не знаят дали такива структури изобщо могат да бъдат създадени или стабилизирани.

Дори и да е възможно, според Халпърн необходимата енергия и маса са далеч отвъд възможностите на съвременните технологии.