Учени откриха мишка, която се противопоставя на стареенето

Стареенето изглежда неизбежно, но природата показва, че не всички животни остаряват по един и същи начин. Докато повечето гризачи живеят кратко и бързо губят жизнеността си, един необичаен вид мишка успява да запази здравето, паметта и силната си имунна система почти до края на живота си.

Именно тази впечатляваща способност привлича вниманието на учени от Медицинския факултет на Йейл, които публикуваха ново изследване в списание Science Advances.

Мишка, която живее многократно по-дълго

В центъра на проучването е златистата бодлива мишка – малък гризач, обитаващ скалистите райони на Близкия изток.

Докато повечето диви мишки живеят средно около девет месеца, този вид може да достигне до пет години, като запазва добрата си физическа форма, памет и имунна защита през почти целия си живот.

Според професор Вишва Дийп Диксит от Йейлския университет подобно дълголетие е изключително необичайно за диво животно, което ежедневно трябва да намира храна и да се предпазва от хищници.

Каква е тайната?

Изследователите сравняват млади и възрастни златисти бодливи мишки с други близкородствени видове и откриват няколко впечатляващи особености.

Сред тях е способността на животните да възстановяват кожата си без образуване на белези, като тази регенеративна способност почти не отслабва с възрастта.

Още по-интересно е състоянието на тимуса – жлезата, която играе ключова роля за производството на клетки на имунната система. При повечето бозайници тя започва да намалява още в ранна възраст, но при този вид остава почти непроменена дори в напреднала старост.

Според учените именно това може да обясни защо имунната система на животните остава толкова ефективна.

Без спад в паметта

Друго важно откритие е, че възрастните златисти бодливи мишки не показват типичния спад в паметта и способността за учене, характерен за повечето остаряващи бозайници.

Това означава, че мозъчните им функции се съхраняват значително по-дълго, което превръща вида в ценен модел за бъдещи изследвания на невродегенеративните заболявания.

Протеинът, който може да се окаже ключът

По време на изследването учените откриват повишена активност на ген, който произвежда протеина клъстерин.

Той подпомага изчистването на неправилно сгънати белтъци в организма и вече е свързван с по-ниски нива на възпаление при заболявания като болестта на Алцхаймер, както и с по-дълъг живот при различни бозайници.

За да проверят ролята му, учените прилагат клъстерин на лабораторни мишки. Резултатите показват:

по-ниски нива на хронично възпаление;
по-добро състояние на вътрешните органи;
по-запазена двигателна активност при стареене.

Подобен противовъзпалителен ефект е наблюдаван и при човешки бели кръвни клетки.

Може ли това да помогне и на хората?

Изследователите подчертават, че откритията не означават, че скоро ще бъде създадено лекарство срещу стареенето.

Според тях обаче механизмите, открити при златистата бодлива мишка, могат да помогнат за разработването на бъдещи терапии, насочени към по-здравословно остаряване, ограничаване на хроничните възпаления и запазване на функциите на имунната система.

Учените смятат, че протеини като клъстерина могат да се окажат важна отправна точка за нови изследвания върху човешкото дълголетие.

Макар пътят до реални медицински приложения да е дълъг, златистата бодлива мишка вече се превръща в един от най-интересните природни модели за разгадаване на тайните на здравословното стареене.