Алибегов с коментар: Плащаме добри заплати, но младите избягват тежката работа

Критично скъсяване на летния сезон: Българският туризъм е изправен пред кадрови колапс
СОФИЯ / БЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ – Туристическият сектор в България е изправен пред безпрецедентни предизвикателства, тъй като активният летен сезон продължава да се свива застрашително. В момента реалната заетост по родното Черноморие се концентрира почти изцяло в рамките на месеците юли и август, алармира председателят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов.
Преди десетилетие туристическият сезон по българското крайбрежие стартираше още в края на април и продължаваше до края на септември. Днес голяма част от обектите отварят врати едва в края на юни, което прави възвръщаемостта на инвестициите изключително трудна.
Свиването на сезона: Защо България изостава от конкурентите си?
Според Алибегов процесът на скъсяване на сезона се е ускорил значително след пандемията от COVID-19. Докато държави като Гърция, Хърватия, Италия и Франция успяват да поддържат активност в продължение на 6 до 8 месеца, България все повече губи позиции.
Една от основните причини за това изоставане е липсата на целенасочена държавна политика. Туристическият сектор беше сред най-тежко засегнатите от световната здравна криза, но за разлика от други европейски икономики, българският План за възстановяване и устойчивост не предвиди адекватни средства за подкрепа и рестарт на бранша.
„Докато други държави инвестираха милиарди в реклама и възстановяване на туризма си, българският бизнес беше оставен да се справя сам с последствията от пандемията.“
Парадоксът на трудовия пазар: По-високи заплати, по-малко кадри
Недостигът на работна ръка остава „ахилесовата пета“ на сектора. Данните показват шокираща тенденция: от 2019 г. насам възнагражденията в туризма са нарасли между три и четири пъти. Въпреки това, намирането на квалифициран персонал е по-трудно от всякога.
Алибегов подчертава, че младите хора все по-рядко проявяват интерес към сезонната работа в ресторантьорството. Те се насочват към дигитални професии, които предлагат гъвкавост и целогодишна заетост. Макар студентите да запълват част от дупките в щата, това не е устойчиво решение за бизнеса, който се нуждае от професионализъм и приемственост.
Бюрократични пречки при наемането на чужденци
Поради липсата на местни кадри, много компании се ориентират към работници от трети страни. Тук обаче бизнесът се сблъсква с тежката машина на администрацията:
- Езикови и културни бариери: Трудности при интеграцията на персонал от далечни дестинации.
- Тромави процедури: Документацията трябва да започне още през януари, за да може работникът да стъпи на обекта през юни.
- Кратка заетост: Чужденците предпочитат Гърция или Испания, където могат да работят 8 месеца, вместо само 2 в България.
Институционална глухота и бъдещето на бранша
Председателят на БАЗ изрази остро разочарование от липсата на диалог с държавните институции. Въпреки многократните срещи с представители на различни министерства, МВР и ДАНС, реални облекчения на режимите за работа или стратегии за удължаване на сезона липсват.
Бизнесът вече не разчита на държавна подкрепа и се подготвя да посрещне следващите предизвикателства със собствени сили. Въпреки че туризмът и ресторантьорството имат значителен принос към държавния бюджет, секторът продължава да се чувства пренебрегнат в националните приоритети.
Заключение
Българският туризъм се намира в критична точка, където краткото лято и липсата на кадри застрашават качеството на услугата и икономическата стабилност на стотици предприятия.
- Спешна нужда от стратегия: Държавата трябва да предприеме мерки за удължаване на сезона чрез събития, крилата на сезона и по-добра реклама.
- Административна реформа: Облекчаване на процедурите за внос на работна ръка от трети страни е неизбежно.
- Инвестиции в кадри: Повишаването на заплатите не е достатъчно; необходими са по-добри условия и сигурност за служителите.
- Дигитализация: Секторът трябва да се адаптира към новите нагласи на младото поколение.
Бъдещето на българското Черноморие зависи от способността на държавата и бизнеса да работят в синхрон, преди „двумесечният сезон“ да се превърне в необратима реалност.