След атаката на корабите в Черно море: Адвокат обясни защо България трудно би получила обезщетение

България може да се окаже в сложна ситуация, ако след атаката срещу двата търговски кораба в Черно море бъдат нанесени щети на морската среда. Причината е, че инцидентът е станал в българската изключителна икономическа зона, която не е част от държавната територия, а при евентуален военен акт възникват и допълнителни въпроси около застрахователната отговорност.

Това обясни адвокатът по морско право Димитър Карагеоргиев в предаването „Новият ден“ на Радио Варна.

Според него България има право да защитава определени свои интереси в изключителната икономическа зона, но правният ѝ статут е различен от този на териториалното море.

Атаката не е извършена на българска територия
Карагеоргиев подчерта, че макар двата кораба да са били поразени в българската изключителна икономическа зона, това не означава, че атаката е извършена на територията на България.

В изключителната икономическа зона крайбрежната държава разполага с определени суверенни права, свързани основно с природните ресурси, морската среда и континенталния шелф, но режимът е различен от този в териториалните води.

Това разграничение има значение и при определянето на отговорността след подобен инцидент.

Ако обаче от ударените плавателни съдове последва замърсяване на морската среда, последствията вече могат пряко да засегнат България.

Кой би платил при замърсяване?
Точно тук според морския адвокат започва един от най-сложните юридически въпроси.

Корабособствениците разполагат със застраховки, които при определени обстоятелства покриват отговорността при замърсяване. Ако обаче бъде установено, че щетите са резултат от военен акт или умишлено действие на трета страна, могат да се задействат изключения от застрахователното покритие.

„Моето мнение е в момента, въпреки че не разполагам с пълна информация, застрахователите биха се освободили от тяхната отговорност към Република България“, коментира Карагеоргиев.

Това означава, че дори да възникнат реални екологични щети, получаването на обезщетение от България не би било автоматично.

Конкретният отговор ще зависи от причините за инцидента, приложимите международни правила, застрахователните договори и резултатите от разследването.

Дори отломките от дроновете може да не дадат окончателен отговор
Българските институции могат да разследват случилото се и да анализират евентуално открити останки от използваните при атаката безпилотни средства.

Но според Карагеоргиев установяването къде е произведена определена част не е достатъчно само по себе си, за да бъде доказано кой е извършил атаката.

Един компонент може да даде информация за произхода или производителя си, но това не доказва непременно кой го е използвал в конкретния случай.

Именно затова юридическото установяване на отговорността може да се окаже значително по-сложно от техническото идентифициране на отделни останки.

Какви права имат пострадалите моряци?
Отделен е въпросът с обезщетенията за членовете на екипажа, пострадали при атаката.

Карагеоргиев обясни, че техните права зависят от трудовите отношения с корабособственика, международните правила в морското трудово право и наличните застраховки.

При определени условия моряците могат да претендират обезщетения както за имуществени, така и за неимуществени вреди.

Особено важен е този въпрос след информацията, че един от спасените моряци е получил тежки изгаряния и остава на лечение.

Много въпроси все още нямат отговор
Ден след атаката юридическата картина около инцидента остава сложна.

Все още се изяснява кой е извършил нападението, какви точно средства са били използвани и какви могат да бъдат дългосрочните последици.

Отговорите на тези въпроси ще бъдат важни не само за разследването, но и ако впоследствие бъдат предявени претенции за обезщетения.

Според Карагеоргиев именно резултатите от бъдещите разследвания ще определят какви правни механизми могат да бъдат използвани и кой евентуално може да бъде държан отговорен за причинените вреди.