Боливия сложи край на 15-годишния фиксиран курс: Песото е девалвирано с близо 40%
Боливия е изправена пред един от най-тежките си икономически периоди в съвременната история, белязан от остър недостиг на чуждестранна валута и социално напрежение. В опит да овладее ситуацията, правителството взе решение да се откаже от дългогодишната си валутна политика, която вече не съответства на пазарната реалност.
Днес властите в Ла Пас официално прекратиха режима на фиксиран валутен курс на песото спрямо щатския долар, информира Франс прес. Този ход е част от стратегията за справяне с дълбоката икономическа криза, обхванала южноамериканската нация с население от 11,3 милиона души.
Централната банка фиксира новия курс на 9,73 боливийски песо за долар. Това представлява обезценка от близо 40% спрямо досегашното ниво от 6,96 песо, което се поддържаше неизменно от 2011 г. насам.
Преход към пазарен механизъм
След 15 години на изкуствено поддържана стабилност, страната преминава към система на гъвкав валутен режим. Официалните котировки вече няма да бъдат статични, а ще се актуализират ежедневно. Новите стойности ще се изчисляват на базата на средните нива от свободно договорените сделки в рамките на националната финансова система.
До тази радикална стъпка се стигна, след като през последните дни щатската валута започна да се търгува на паралелния пазар на цени, достигащи до три пъти над официалния курс. Липсата на долари в официалните канали принуди бизнеса и гражданите да търсят валута на черния пазар.
От икономически възход към рецесия
В началото на 21-ви век Боливия премина през период на значителен икономически разцвет под управлението на Ево Моралес (2006-2019 г.). Високите международни цени на суровините подпомагаха износа на природен газ и минерали от национализираните сектори. Впоследствие обаче тези отрасли се сблъскаха със спад в производителността, което, съчетано с поевтиняването на суровините, доведе до изчерпване на валутните резерви.
Кризата се задълбочи при наследника на Моралес – Луис Арсе (2020-2025 г.), когато страната навлезе в първата си рецесия от 1986 г. насам.
В края на 2025 г. властта пое президентът Родриго Пас, който обеща строги икономически реформи, включително приватизация и съкращаване на публичните разходи.
Мерките на новия държавен глава срещнаха яростна съпротива. В продължение на седем седмици работници и селяни организираха мащабни пътни блокади, изискващи оставката на Пас. Протестите доведоха до парализиране на големите градове, които изпитаха критичен недостиг на горива, хранителни стоки и лекарства. В отговор президентът обяви извънредно положение и мобилизира армията, за да възстанови движението по ключовите пътни артерии.
Решението за девалвация на песото е болезнена, но неизбежна стъпка, целяща да сближи официалния и паралелния пазар, докато страната се опитва да излезе от тежката политическа и икономическа изолация.
