Д-р Константинов: Заплатите на директорите в болниците растат 7 пъти по-бързо от инфлацията
Д-р Стефан Константинов: Заплатите на болничните директори растат 7 пъти по-бързо от инфлацията
СОФИЯ – Бившият здравен министър и бивш директор на Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология (УСБАЛО) в София, д-р Стефан Константинов, изрази остро възмущение от парадоксалната ситуация в българското здравеопазване. В интервю пред БНР той разкри шокиращи данни за разминаването между възнагражденията на мениджмънта и реалното състояние на държавните лечебни заведения.
Шокираща динамика на доходите в държавните болници
Според д-р Константинов, петцифрените заплати на директорите на държавни болници са „крайно ненормални“, особено на фона на трупащите се дългове. Той подчерта, че подобни възнаграждения биха били оправдани единствено при изключителни мениджърски резултати, каквито в момента липсват.
Анализът на бившия министър показва стряскаща тенденция за последните четири години:
- Ръст на заплатите: Директорските възнаграждения са се увеличили 2,4 пъти за кратък период.
- Сравнение с инфлацията: Темпът на растеж надвишава инфлацията в страната цели седем пъти.
- Спрямо средната заплата: Ръстът на доходите на болничните шефове изпреварва този на средната работна заплата (СРЗ) за страната с 2,4 пъти.
Директорите на държавни болници биват фаворизирани и приоритизирани спрямо останалата част от населението, без това да е обвързано с по-висок дял на лекуваните пациенти или подобряване на финансовото състояние на болниците.
Замразени доходи за лекарите и риск за пациентите
Докато мениджърските постове се радват на сериозни финансови стимули, доходите на редовите лекари остават практически замразени през последните две години. Основните заплати в сектора варират между 1000 и 1200 евро, което е крайно недостатъчно за висококвалифициран медицински труд.
„Единственият законов начин лекарите да увеличат доходите си е чрез т.нар. „избор на екип“. Цената на тази услуга обаче не е променяна от 16 години. Това притиска колегите към ръба на закона или дори ги принуждава да го прекрачват в исканията си за пари от пациентите, което тотално руши системата“, коментира д-р Константинов.
Политически рокади и нужда от законодателни промени
Д-р Константинов коментира и честите смени в управлението на болниците при всяка смяна на политическата власт. Макар да намира за нормално новият управленски екип да търси доверени хора, той изрази скептицизъм относно начина, по който се извършват тези рокади.
Предложение за реформа в НЗОК
За да се осигури по-голяма стабилност и професионализъм, бившият министър отправи конкретна препоръка към законодателите:
- Прозрачен избор: Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да се избира от Народното събрание на най-високо ниво.
- Екипност: Подуправителят да бъде част от екипа на избрания управител, за да се гарантира синхрон в работата.
- Лична отговорност: Създаване на механизъм, при който се носи персонална отговорност за взетите решения и финансовите резултати.
Заключение
Ситуацията в българското здравеопазване разкрива дълбока пропаст между административното управление и медицинската практика. Основните изводи от анализа на д-р Константинов са:
- Несправедливо разпределение: Директорските заплати растат неимоверно по-бързо от тези на медицинския персонал и инфлацията.
- Финансова нестабилност: Високите възнаграждения на мениджърите не кореспондират с финансовото състояние на задлъжнелите държавни болници.
- Системен риск: Замразените доходи на лекарите стимулират нерегламентирани плащания и рушат доверието в системата.
- Нужда от реформа: Необходима е промяна в начина на избор на ръководители в здравеопазването, за да се гарантира отчетност.
Време е държавата да преосмисли приоритетите си, за да не остане здравеопазването ни само с добре платени директори, но без мотивирани лекари и качествена грижа за пациентите.
