Революционни „дъждовни градини“ в Русе: Нова надежда за екосистемата на река Дунав

РУСЕ – В сърцето на крайдунавския парк „Приста“ стартира изграждането на първите по рода си в България експериментални „дъждовни градини“. Инициативата е част от мащабния международен проект „Живите реки“, чиято основна мисия е да спаси крайбрежните екосистеми и застрашените биологични видове от прогресиращото засушаване, съобщават от NOVA.

Мисия за спасяване на биоразнообразието по поречието

Климатичните промени и засилената човешка намеса поставят под сериозна заплаха птиците, животните и растителността по поречието на най-голямата международна река в Европа. В българския участък на Дунав експертите са идентифицирали най-малко десет критични точки за биоразнообразието. Една от най-засегнатите зони е именно парк „Приста“ край Русе.

През последните няколко лета районът напомня на пустинна картина. Поради драстичното спадане на нивата, река Дунав се оттегля от ръкава си, а емблематичният остров „Люляка“ на практика се превръща в полуостров, което нарушава естествения баланс на средата.

Критичното състояние на влажните зони

Според Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), ситуацията изисква незабавни мерки. В страната са дефинирани общо 11 приоритетни зони, включително влажни територии и бивши блата, които се нуждаят от спешна рекултивация.

Проблемът се задълбочава от изкуственото изправяне и удълбочаване на речното корито. Тези инженерни дейности понижават нивата на подпочвените води и буквално пресушават естествените местообитания, споделят експерти пред dunavmost.bg. Крайречните гори и блата не са просто пейзаж, те са жизненоважен дом за десетки защитени видове.

Успешният модел: Защитена местност „Калимок-Бръшлен“

Въпреки тревожните тенденции, съществуват и примери за успех. Свилен Чешмеджиев от БДЗП посочва Защитена местност „Калимок-Бръшлен“ като еталон за възстановяване. Днес новата емблема на района е къдроглавият пеликан. Сформираната през 2021 година колония вече е най-голямата в страната.

Експериментът в парк „Приста“: Как работят дъждовните градини?

Първият практически етап от проекта в Русе включва премахване на агресивната инвазивна растителност и прецизно оформяне на алеи по високата част на брега. Там ще бъдат засадени специфични дървесни и храстови видове, които имат три основни функции:

• Задържане на влагата в почвата за по-дълги периоди;
• Укрепване на брега и спиране на ерозионните и свлачищни процеси;
• Осигуряване на убежище и хранителна база за местните птици.

„Идеята е да се експериментира една от мерките за задържане на вода. Чрез такава градина ще се генерира повече влага и в микроклимата, и във въздуха. Надяваме се скоро да видим първите положителни резултати“, обяснява Ирина Матеева.

Бъдещето: Природосъобразни решения за градовете

Партньорите по проекта „Живите реки“ са разработили и интерактивна карта с иновативни решения. Експертите предлагат тези модели да се пренесат и в градска среда чрез:

• Изграждане на зелени покриви за естествена изолация;
• Обособяване на градски зони за задържане на вода при екстремни валежи;
• Намаляване на риска от наводнения по улиците чрез естествено дрениране.

Особено застрашени от ниските нива на реката остават есетровите риби – едни от най-древните и застрашени същества в света. „Те не могат да се размножават при тези условия, така че климатичните промени оказват опустошително влияние и върху тях“, категоричен е Свилен Чешмеджиев.

Заключение

Изграждането на дъждовните градини в Русе е критична стъпка към адаптирането на нашите екосистеми към новата климатична реалност. Ето най-важните изводи от проекта:

• Иновация в действие: Дъждовните градини са ефективен метод за задържане на влага и борба със засушаването.
• Критична ситуация: Поне 10 точки по българското поречие на Дунав се нуждаят от спешна екологична намеса.
• Доказан успех: Възстановяването на влажните зони води до завръщането на изчезващи видове като къдроглавия пеликан и бобъра.
• Градско приложение: Природосъобразните решения могат да предпазят градовете ни от наводнения и летни горещини.

Опазването на „живите реки“ е отговорност, която изисква обединените усилия на институции, експерти и местни общности, за да съхраним природното богатство на България за бъдещите поколения.