ЕС отвори врата за 50 литра домашна ракия без акциз, но България остана на стария режим

До 50 литра домашна плодова ракия годишно могат при определени условия да бъдат освободени от акциз според европейските правила. България обаче не използва тази възможност и за страната ни продължава да действа специален режим – до 30 литра годишно с намалена наполовина акцизна ставка.

Причината е изключение, запазено специално за България в европейското законодателство, пише „Телеграф“, позовавайки се на експерти, запознати с преговорите.

Така, докато европейските правила дават възможност на държавите членки сами да решат дали да въведат по-благоприятен режим за определени количества домашен алкохол, България продължава да прилага досегашния модел.

Какво всъщност разрешава ЕС
През 2020 г. са направени промени в европейската директива, уреждаща акцизното облагане на алкохола и алкохолните напитки.

Те дават възможност на държавите членки при определени условия да освобождават от акциз или да прилагат намалена ставка за плодови спиртни напитки, произведени за лична консумация.

Едно от основните условия е произведеният алкохол да не се продава.

Предвидена е възможност режимът да обхваща до 50 литра плодови спиртни напитки годишно, когато са изпълнени съответните изисквания.

Това обаче не означава автоматично, че всеки гражданин на ЕС има право да произведе 50 литра ракия без акциз. Европейските правила дават такава възможност на отделните държави, а те решават дали и как да я приложат.

България остава с лимит от 30 литра
За България режимът е различен.

У нас физическите лица могат да произвеждат от собствени плодове до 30 литра ракия годишно при акцизна ставка, намалена с 50%.

За количеството над този лимит се прилага пълният размер на акциза.

Има и друго важно условие – производството трябва да се извършва в регистриран специализиран малък обект за дестилиране, или т.нар. „селски казан“.

Произведената по този режим ракия е предназначена за лично и семейно потребление, а не за търговска продажба.

Защо България не е избрала по-либералния вариант
Според експерти, цитирани от „Телеграф“, запазването на специалния режим за България е резултат от позиция на българската страна при преговорите.

Като основна причина се посочва широкото разпространение на домашното производство на ракия у нас и опасенията, че част от произведените количества могат впоследствие да стигат до нерегламентирана продажба.

Според експертите именно трудният контрол върху количествата и последващото им разпространение е бил сред аргументите България да остане със стария си режим.

Така вместо възможност за освобождаване на до 50 литра при определени условия страната запазва намаления акциз за до 30 литра.

Темата отново излезе на дневен ред
Въпросът за домашната ракия отново привлече внимание покрай промените в данъчното законодателство за 2027 г.

Първоначално предложени текстове предизвикаха реакции заради начина, по който биха могли да бъдат тълкувани при подаряване или предоставяне на домашно произведена ракия на друг човек.

След спора Министерството на финансите обяви, че текстовете ще бъдат прецизирани.

От ведомството посочиха, че целта е ограничаването на нерегламентираната търговия, а не санкционирането на обичайното споделяне между частни лица.

Около 1400 регистрирани малки казана
По данни, цитирани от изданието, в България има около 1400 регистрирани специализирани малки обекта за дестилиране.

При плащането на дължимия акциз собственикът на плодовете получава съответния документ.

Посочва се, че събраните годишно приходи от акциз от тези обекти са около 1 млн. лева.

Председателят на националното сдружение „Българска домашна ракия“ Петко Събев критикува строгостта на режима и заяви пред изданието, че според него контролът върху домашната ракия е прекомерно голям.

А какво става с ракията, сварена вкъщи?
Европейската възможност за по-либерален режим също не означава безконтролно производство на алкохол във всеки домашен казан.

Правилата поставят условия за регистрация, произход на плодовете, лично потребление и контрол срещу незаконна търговия.

В България действащият режим продължава да изисква производството, което ползва намалената акцизна ставка, да бъде извършвано в регистриран специализиран малък обект за дестилиране.

При сигнали за нерегламентирано производство компетентните органи могат да извършват проверки.

Така основната разлика остава съществена: европейското законодателство вече позволява на държавите членки при определени условия да въведат освобождаване за количества до 50 литра годишно, докато България продължава със специалния си режим за до 30 литра и 50% намаление на акцизната ставка.

Източник: „Телеграф“