Голяма промяна с парите за втора пенсия от 2027 г.: Пенсионните фондове ще могат да инвестират милиарди в нови проекти

Сериозни промени в управлението на пенсионните спестявания се предвиждат от 1 януари 2027 година. Въвеждането на мултифондов модел ще позволи инвестиционните стратегии да се съобразяват в по-голяма степен с възрастта на осигурените лица и времето, което им остава до пенсиониране. Наред с това се предвижда възможност част от средствата на пенсионните фондове да бъдат инвестирани в инфраструктурни проекти с национално и регионално значение.

Темата беше обсъдена по време на национална конференция, посветена на застраховането и осигуряването, проведена в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.

Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) представиха възможностите, които се очаква да създадат промените в Кодекса за социално осигуряване.

По данни на Комисията за финансов надзор към 30 юни 2026 година нетните активи на пенсионните фондове в България надхвърлят 17,17 милиарда евро.

Този значителен финансов ресурс поставя въпроса как част от него може да бъде използвана за дългосрочни инвестиции, без да се застрашават интересите на хората, които се осигуряват за пенсия.

До 10% от средствата ще могат да се насочват към инфраструктура
Една от обсъжданите възможности е пенсионните фондове да инвестират до 10% от капитала си в определени инфраструктурни проекти.

Това предвиждат промените в Кодекса за социално осигуряване, свързани с въвеждането на мултифондовия модел от началото на 2027 година, според представената на конференцията информация.

Сред потенциалните направления за инвестиции са енергетиката, транспортът, водоснабдяването, дигиталната и социалната инфраструктура.

Възможностите бяха представени от Мирослав Маринов от БАДДПО.

Той обясни, че пенсионните дружества могат да участват във финансирането на проекти, които имат ясно определен икономически модел и предвидими приходи.

Това обаче не означава, че пенсионните фондове ще бъдат задължени да насочат определена част от спестяванията към инфраструктура.

Става дума за инвестиционна възможност, а не за задължително прехвърляне на средства.

Всяко пенсионно дружество ще трябва да преценява дали даден проект предлага подходяща доходност и дали свързаните с него рискове са приемливи.

Защо се обсъжда използването на пенсионни средства за големи проекти?
България има нужда от значителни инвестиции в инфраструктурата, но възможностите за финансиране единствено чрез държавния бюджет са ограничени.

Сред причините са нарастващият държавен дълг, разходите за лихви и останалите бюджетни приоритети.

Според Мирослав Маринов частният капитал може да допълва публичното финансиране, когато проектите са икономически обосновани.

Той подчерта, че пенсионните средства не трябва да се използват като заместител на държавното финансиране при проекти, които не могат да осигурят устойчиви приходи.

„Частният капитал не трябва да замества публичното финансиране там, където липсва икономически жизнеспособен приходен модел, а да го допълва при проекти с подходящо разпределение на риска“, заяви Маринов.

Според представената концепция държавата може да определя приоритетните инфраструктурни обекти и да участва в тяхната подготовка.

Пенсионните фондове биха могли да се включват на по-късен етап чрез дългосрочно финансиране или инвестиции в капитала на съответните компании.

Какви проекти могат да получат финансиране?
Сред възможните направления са енергийни съоръжения, транспортна инфраструктура, водоснабдителни системи, дигитални мрежи и обекти със социално предназначение.

Особено подходящи според представената позиция са проектите, които вече функционират или имат достатъчно предвидими бъдещи приходи.

Това е важно, защото пенсионните фондове управляват средства, предназначени за изплащане на бъдещи пенсии.

За тях водещо значение имат дългосрочната доходност и контролирането на инвестиционния риск.

Възможно е участието да се осъществява чрез придобиване на дялове в компании или предоставяне на дългосрочно финансиране.

Маринов предупреди, че публично-частните партньорства невинаги са по-добър вариант от традиционното бюджетно финансиране.

При недостатъчно добре подготвени договори може да възникнат финансови рискове както за инвеститорите, така и за данъкоплатците.

Затова е необходимо предварително да се оценяват приходите, разходите и отговорностите на всички участници.

Какво ще се промени за хората, които се осигуряват за втора пенсия?
Най-съществената промяна за осигурените лица е свързана с предвиденото въвеждане на мултифондов модел от 1 януари 2027 година.

Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова обърна внимание именно на възможността пенсионните спестявания да бъдат управлявани чрез различни инвестиционни стратегии.

Идеята е те да се съобразяват по-добре с възрастта на осигурените, времето до пенсиониране и готовността им да поемат риск.

В момента, когато човек има дълъг период до пенсия, той разполага с повече време, през което инвестициите могат да се развиват.

Затова при по-младите осигурени мултифондовият модел предвижда възможност за стратегии с по-висок потенциал за доходност, но и с по-големи колебания в стойността на активите.

С приближаването на пенсионната възраст акцентът ще може да се измества към по-консервативно управление.

Целта е да се ограничава рискът от значителни загуби в момент, когато човек вече е близо до получаването на пенсия.

Това не означава, че по-рисковите стратегии непременно ще носят по-висока доходност. Резултатите ще зависят от пазарните условия и инвестиционните решения.

Защо възрастта ще има значение за управлението на спестяванията?
Един от основните принципи на мултифондовия модел е, че хората на различна възраст имат различен инвестиционен хоризонт.

Например човек, на когото остават десетилетия до пенсиониране, може да разполага с повече време за възстановяване след неблагоприятни движения на финансовите пазари.

При човек, който предстои скоро да се пенсионира, подобни колебания могат да имат по-сериозно отражение върху натрупаните средства.

Затова се предвижда инвестиционният подход да бъде по-тясно свързан с етапа от трудовия живот на осигуреното лице.

Според представената информация това трябва да създаде условия за по-гъвкаво управление на пенсионните спестявания.

Конкретните правила за избор на инвестиционна стратегия, разпределение между подфондовете и преминаване от един към друг обаче не са подробно разгледани в предоставената информация от конференцията.

Над 17 милиарда евро вече се управляват от пенсионните фондове
Данните на Комисията за финансов надзор показват мащаба на сектора.

Към 30 юни 2026 година нетните активи на всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества в България, надхвърлят 17,17 милиарда евро.

Това са средства, натрупвани чрез осигурителни вноски и инвестиционна дейност, които имат важно значение за бъдещите пенсионни плащания.

Размерът на активите означава, че решенията на пенсионните дружества могат да оказват влияние както върху доходността на индивидуалните спестявания, така и върху инвестиционната активност в икономиката.

Евелина Милтенова подчерта, че управлението на подобен финансов ресурс изисква висока степен на професионализъм, прозрачност и отговорност.

Според позицията на браншовата асоциация водещ трябва да остане интересът на осигурените лица.

Това означава, че инвестициите не бива да се правят единствено защото държавата има необходимост от допълнително финансиране за определен проект.

Ще бъдат ли застрашени пенсионните спестявания?
Представените предложения не означават автоматично, че средствата на осигурените ще бъдат насочени към инфраструктурни обекти.

Възможността за подобни инвестиции трябва да бъде подчинена на оценка на риска, очакваната доходност и сигурността.

От БАДДПО подчертават, че защитата на пенсионните спестявания остава основен приоритет.

Това е особено важно, тъй като инвестициите в големи инфраструктурни проекти обикновено са дългосрочни и могат да бъдат свързани с различни икономически, регулаторни и финансови рискове.

Всяко решение трябва да отчита тези обстоятелства.

Самият мултифондов модел също не премахва инвестиционния риск, а предвижда възможност той да бъде управляван по различен начин според характеристиките на осигурените лица.

Какво трябва да знаят осигурените преди 2027 година?
Предвидените промени имат две основни направления.

Първото е въвеждането на по-различни инвестиционни стратегии в пенсионното осигуряване, съобразени с възрастта и времето до пенсия.

Второто е разширяването на възможностите пенсионните фондове да участват в дългосрочно финансиране на инфраструктурни проекти.

И в двата случая основният въпрос остава как да се постигне подходяща доходност, без да се поемат неоправдани рискове със спестяванията на хората.

За осигурените лица най-важната промяна от 2027 година ще бъде възможността пенсионните им средства да се управляват по-гъвкаво според инвестиционния хоризонт. А участието на фондовете в инфраструктурни проекти ще зависи от икономическата целесъобразност и защитата на натрупаните спестявания.

Източник: БЛИЦ / БАДДПО / данни на КФН