Гръцки министър отхвърли сравнението с България: „Не сме наравно по заплати и покупателна способност“

Акис Скерцос посочи, че еднаквият БВП на човек по стандарт на покупателната способност не означава еднакъв жизнен стандарт

Гръцкият държавен министър Акис Скерцос оспори твърденията, че Гърция и България вече са достигнали еднакво равнище на жизнен стандарт. Повод за реакцията му станаха критики на опозицията, основани на последните данни за брутния вътрешен продукт на човек от населението.

Според предварителната европейска статистика през 2025 г. БВП на човек, изразен в стандарт на покупателната способност, е достигнал 68% от средното за Европейския съюз и в двете държави.

Това даде основание на гръцката опозиционна партия ПАСОК да обяви през март резултата като „Гърция – България: равенство“ и да го използва като аргумент срещу икономическата политика на правителството.

Скерцос определи подобно заключение като „статистическо опростяване“. Според него БВП на човек измерва размера на произведеното в икономиката спрямо населението, но не показва директно нито възнагражденията на работещите, нито потреблението на домакинствата.

Минималната заплата в Гърция е по-висока

Като аргумент министърът посочи данните за минималното трудово възнаграждение към юли 2026 г. По думите му покупателната способност на минималната заплата в Гърция е с около 24% по-висока от тази в България.

Изразена в стандарт на покупателната способност, гръцката минимална заплата достига 1229 единици срещу 993 в България.

Разликата е значителна и в номинално изражение. В България минималното месечно възнаграждение е около 620 евро. В Гърция установеният размер е 920 евро, но работещите получават 14 плащания годишно. За сравнимост Евростат преизчислява сумата на 12-месечна база и така тя достига приблизително 1073 евро месечно.

Следователно посочената от Скерцос разлика е около 453 евро на месец. Официалната статистика на Евростат също поставя България на последно място в ЕС по размер на минималната заплата към 1 юли 2026 г. Евростат

Друг показател измерва потреблението на домакинствата

За по-пряка оценка на материалното благосъстояние Скерцос се позова на фактическото индивидуално потребление на човек. Този индикатор отчита стоките и услугите, които домакинствата реално използват, независимо дали са платени лично, от държавата или от неправителствени организации.

По данни за 2025 г. Гърция достига 80% от средното ниво за ЕС по фактическо индивидуално потребление. Това е с 12 процентни пункта над резултата ѝ за БВП на човек по стандарт на покупателната способност.

„Под Гърция по този показател се намират шест държави от Европейския съюз“, посочва министърът. Данните за фактическото индивидуално потребление са публикувани и от Националния статистически институт.

Един показател не описва целия жизнен стандарт

Скерцос подчерта, че сравнението между две държави не може да бъде сведено до една стойност. БВП на човек, заплатите и фактическото потребление измерват различни аспекти на икономическото състояние.

„Брутният вътрешен продукт на човек от населението не е заплатата. Заплатата не е потреблението. И нито един отделен показател не може сам по себе си да опише жизнения стандарт на едно общество“, заяви той, цитиран от гръцки медии и БТА.

Аргументът му е статистически основателен – еднакъв БВП на човек по стандарт на покупателната способност не доказва автоматично еднакви заплати или идентичен жизнен стандарт. Същевременно по-високата минимална заплата също не е достатъчна сама по себе си, за да опише положението на всички работещи.

За пълно сравнение трябва да бъдат разгледани още средните и медианните доходи, цените, данъците, жилищните разходи, социалните услуги, неравенството и делът на хората, изложени на риск от бедност.

Затова спорът дали Гърция е „настигната“ от България няма еднозначен отговор. По един конкретен показател двете държави са на едно равнище, но по минимална заплата и фактическо индивидуално потребление южната ни съседка запазва преднина.