Илияна Йотова: България държи „златната карта“ в новата геополитическа реалност на Европа

В динамичен момент за европейската дипломация и в разгара на сериозни геополитически размествания, вицепрезидентът на Република България, Илияна Йотова, споделя своята визия за мястото на страната ни в общото европейско семейство. В разговор, обхващащ темите от новите санкционни пакети срещу Русия до стратегическата автономност на Европа и ролята на Съединените щати, Йотова очертава нов курс за българската външна политика – курс на самочувствие, национален интерес и активна позиция.

Санкциите срещу Русия и защитата на националния интерес

Един от най-дискутираните въпроси в последно време е подготвяният 21-ви пакет санкции срещу Русия и позицията на България по отношение на включването на руския патриарх Кирил и представители на енергийния гигант „Лукойл“. Според вицепрезидента Йотова, дебатът в България често се измества към идеологически спорове, докато същината на въпроса е свързана с националната сигурност и икономическата стабилност.

Йотова подчертава, че аргументите на българския премиер по отношение на ветото върху определени санкции са основателни. Тя посочва, че намесването на религиозната нишка и православието в политическите санкции е рискован ход, който може да раздели вярващите в България. „Ние сме православна държава и православието е дълбоко вкоренено в нашата история. Не бива да отваряме нови конфликтни точки по тази линия“, споделя тя.

Краят на „Йес-политиката“: България като равноправен партньор

Илияна Йотова е категорична, че времето, в което България се е държала като „плах гост“ в Европейския съюз, трябва да остане в миналото. Тя критикува дългогодишната практика на безкритично съгласие с всяко решение, идващо от Брюксел, определяйки я като „йес-политика“.

„Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един учител и казва на децата какъв урок трябва да научат“, метафорично обяснява вицепрезидентът. Според нея гласът на България е точно толкова ценен, колкото и този на останалите 26 държави-членки. Тя подчертава, че притежаването на собствено мнение и защитата на специфичните национални интереси всъщност укрепват съюза, вместо да го отслабват.

Стратегическата автономност на Европа

В контекста на глобалните конфликти и икономическата конкуренция с Китай и САЩ, Йотова подкрепя идеята за стратегическа автономност на Европа. Това включва:

• Независимост в областта на сигурността и отбраната чрез засилване на европейския стълб в рамките на НАТО.
• Технологична независимост и развитие на собствени платформи за изкуствен интелект.
• Намаляване на зависимостта от внос на критични материали от Китай.

„Златната карта“ на България: Геополитика и инфраструктура

Според Илияна Йотова, България в момента държи „златна карта“ заради своето географско и геополитическо положение. След години на периферията, Югоизточна Европа се превръща в център на стратегически интереси.

Коридор №8 и Вертикалният газов коридор са ключови проекти, които не са просто инфраструктура, а гаранция за сигурността на целия регион. Вицепрезидентът призовава за по-тясно сътрудничество между България, Румъния и Гърция за прокарване на общите регионални интереси в рамките на ЕС. „Ние можем да бъдем силен икономически център, оттук ще минават всички важни енергийни и технологични коридори“, прогнозира тя.

Отношенията със САЩ и въпросът за визовата реципрочност

Темата за отношенията с Вашингтон също заема важно място в дискусията. Йотова подкрепя искането за отмяна на визовия режим за български граждани, позовавайки се на принципа на реципрочност. Тя отбелязва, че в момента Европейският съюз е в нарушение на собственото си законодателство, като не настоява по-твърдо за равнопоставеност на всички свои граждани по отношение на пътуванията до САЩ.

Въпреки това, тя вижда огромен потенциал в съвместните проекти със Съединените щати, стига те да бъдат изиграни правилно и да не противоречат на дългосрочните европейски политики.

Република Северна Македония: Договорите трябва да се спазват

По отношение на европейската интеграция на Република Северна Македония (РСМ), Йотова изразява сериозни съмнения относно желанието на сегашното ръководство в Скопие действително да се присъедини към ЕС. Тя подчертава, че ангажиментите, поети от държавата през 2022 година, не са персонални подписи на политици, а международни договори, които трябва да се изпълняват.

„Блокирането на желанието на собствените ти граждани да бъдат европейци е трудно обяснимо“, коментира тя, добавяйки, че Европа разбира и подкрепя българската позиция, тъй като тя се основава на принципите на предвидимост и върховенство на правото.

Заключение: Пътят към амбициозна Европа

Илияна Йотова завършва с послание за вяра в европейската идея, но и за нуждата от събуждане на Европа. Годините на липса на амбиция и носене по инерцията трябва да бъдат заменени от лидерство и иновации. За България това означава пълноценно използване на „целия набор от карти“, които държи в ръцете си, за да изгради силен характер и стабилно бъдеще в рамките на едно по-независимо и солидарно европейско семейство.

Основният извод е ясен: България вече не е просто наблюдател, а активен участник, чийто глас и стратегическо положение са от ключово значение за бъдещето на Стария континент.