НАП блокира банкови сметки дори за малки задължения: Длъжници се оказват със запор, преди да разберат за него

Националната агенция за приходите налага запори върху лични и фирмени банкови сметки дори при сравнително малки задължения към държавната хазна. За подобни случаи сигнализират счетоводители и граждани, които споделят опита си в социалните мрежи и специализирани форуми, пише „24 часа“.
Сред обсъжданите случаи има задължения от 8000 евро, но и такива за едва 100 евро. Потърпевши твърдят, че са научили за наложения запор едва след като достъпът им до банковите средства вече е бил ограничен.
Според публикацията в някои случаи уведомленията от публичните изпълнители на НАП пристигат, след като банковите сметки вече са блокирани.
Сметка може да бъде запорирана дори за задължение от 20 евро
Проверка на „24 часа“ показва, че действащото законодателство не определя минимален размер на публичното задължение, под който налагането на запор е недопустимо.
Това означава, че на практика подобна мярка може да бъде приложена дори при неплатено задължение от 20 евро, ако са налице законовите основания за това.
От приходната агенция посочват, че процедурите са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Правото на НАП да налага запори обаче не е неограничено. Публичните изпълнители са длъжни да спазват определени законови изисквания, включително принципа на съразмерност между размера на задължението и наложените мерки.
Юристи коментират, че блокирането на банкова сметка за незначителни суми може да постави именно този принцип под въпрос.
Има ли указание за бързо събиране на задължения над 2500 евро?
В професионалните среди се разпространяват твърдения за издадено вътрешно указание, според което задълженията, надхвърлящи 2500 евро заедно с натрупаните лихви, трябва да бъдат събирани по ускорена процедура.
Според тези твърдения запорите се налагат, без длъжниците предварително да получават напомняне по електронната поща или телефона.
Информацията за съществуването на подобно указание обаче не е официално потвърдена в публикацията.
От НАП уточняват, че прилаганите процедури са предвидени в действащото законодателство.
Може ли НАП да блокира сметка без предварително предупреждение?
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс предвижда различни процедури за обезпечаване и принудително събиране на публични задължения.
При принудителното изпълнение се изпраща съобщение за доброволно изпълнение, като на длъжника се предоставя седемдневен срок за плащане.
Според публикацията обаче запорът може да бъде наложен едновременно с изпращането на съобщението, поради което гражданинът или фирмата невинаги научава предварително за предстоящото блокиране на средствата.
Законът допуска и налагането на обезпечителни мерки без предварителна покана за доброволно изпълнение при наличие на съответните основания.
Липсата на предварително предупреждение сама по себе си не означава, че запорът е незаконосъобразен. Съществено значение имат конкретното основание за налагането му, спазването на процедурата и уведомяването на длъжника.
Кои доходи са защитени при запор на банкова сметка?
Особено важен е въпросът за несеквестируемите доходи – средствата, които законът защитава изцяло или до определен размер от принудително събиране.
Сред тях, при предвидените в законодателството условия, попадат:
- Трудови възнаграждения и пенсии до защитения от закона размер;
- Социални помощи;
- Определени обезщетения;
- Средства за издръжка;
- Стипендии;
- Командировъчни средства.
При блокиране на банковата сметка обаче на практика може временно да бъде ограничен достъпът и до защитени доходи.
Според цитираните юристи нарушаването на правилата за несеквестируемост може да бъде основание за оспорване на наложената мярка.
Значение има и периодът, през който средствата са постъпили по банковата сметка. Натрупаните от предходни периоди суми могат при определени обстоятелства да бъдат третирани като спестявания и да не се ползват със същата защита като текущите доходи.
Какво могат да направят гражданите при наложен запор?
При установяване на запор върху банкова сметка е препоръчително длъжникът да провери точния размер и произхода на задължението, както и основанието за наложената мярка.
Ако по сметката постъпват защитени доходи, следва да бъдат представени документи, удостоверяващи техния произход.
При съмнение за неспазена процедура, несъразмерност на наложената мярка или неправомерно блокиране на несеквестируеми средства гражданите могат да потърсят правна помощ и да преценят възможността за обжалване.
Случаите са индивидуални, а сроковете за оспорване зависят от вида на наложената мярка.











