Нова вълна от фишинг измами: Изпращат фалшиви SMS-и от ТОЛ управлението и имейли от банки

В България се разпространява нова вълна от фишинг измами, при която киберпрестъпници изпращат фалшиви SMS съобщения и имейли от името на държавни институции, банки и куриерски компании. Основната им цел е да получат данните на банкови карти и друга чувствителна финансова информация.

Измамниците се представят за ТОЛ управлението
Една от най-активните измамни кампании в момента използва SMS съобщения, които изглеждат като официални уведомления от Националното тол управление за неплатени тол такси или глоби.

Успоредно с това се разпространяват и фалшиви имейли за несъществуващи пратки, както и съобщения, имитиращи кореспонденция от банки.

Макар подобни схеми да не са новост, измамниците непрекъснато ги усъвършенстват, като използват имената и визуалната идентичност на добре познати институции и компании, за да изглеждат достоверни.

Как работи схемата
Най-често потребителите получават съобщение, че трябва да заплатят малка сума – например административна такса или такса за доставка на пратка.

След като последват изпратения линк, те попадат на страница, която визуално наподобява официалния сайт на съответната институция. Там се изисква въвеждане на данните от банковата карта.

В действителност информацията попада директно при измамниците, които впоследствие могат да извършат неоторизирани плащания или да изтеглят значително по-големи суми.

Как да разпознаете фишинг съобщение
Специалистите по киберсигурност съветват да бъдете особено внимателни, ако забележите:

правописни и пунктуационни грешки в текста;

имейл адрес или интернет домейн, различен от официалния;

настояване за незабавно плащане или спешно действие;

линкове към сайтове, които имитират страниците на банки, куриерски фирми или държавни институции.

Какво да направите при съмнение
Експертите препоръчват никога да не отваряте линкове, получени чрез съмнителни SMS-и или имейли.

Ако получите подобно съобщение, най-сигурният начин е сами да посетите официалния сайт на съответната институция или да се свържете с нея чрез официалните ѝ канали.

Ако вече сте въвели данните на банковата си карта, незабавно уведомете банката си и поискайте картата да бъде блокирана и преиздадена, дори все още да няма отчетени неоторизирани транзакции. По думите на експертите измамниците често използват откраднатите данни дни или дори седмици по-късно.

С повишеното използване на подобни схеми внимателната проверка на всяко получено съобщение остава най-добрата защита срещу фишинг атаките.