Онкоболен спечели дело срещу НЗОК, но не дочака лечението: Адвокатът му разказа за трагичния край

Онкоболен пациент е починал, след като повече от година е водил съдебна битка с Националната здравноосигурителна каса за финансиране на скъпоструващо лекарство. За случая разказа адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

По думите ѝ съдебното дело е било спечелено, но пациентът не е успял да дочака необходимите действия от НЗОК. Шаркова твърди, че мъжът не е починал от онкологичното заболяване, което според нея е било в ремисия, а след усложнения, свързани с медицинска процедура и инфекция с мултирезистентна клебсиела.

Случаят предизвика реакция и от инфекциониста д-р Аспарух Илиев, който постави отново въпроса за вътреболничните инфекции и контрола върху тях.

Повече от година пациентът сам плащал лечението си
Според разказа на адвокат Мария Шаркова мъжът се е нуждаел от скъпоструващ лекарствен продукт, чието финансиране от НЗОК е станало предмет на съдебен спор.

Докато делото продължавало, пациентът купувал медикамента със собствени средства, заеми и дарения. Необходимата сума достигала 4000 евро месечно.

Шаркова посочва, че лекарственият продукт е показал ефективност при пациента. По думите ѝ обективните изследвания са показвали изчезване на метастази и редуциране на първичния тумор без активност.

Тя твърди още, че тези обстоятелства не са били оспорени от НЗОК в хода на делото.

В крайна сметка съдебният спор приключил в полза на пациента.

Според Шаркова след решението съдът е дал 14-дневен срок за издаване на необходимите актове, свързани с финансирането. Адвокатът твърди, че няколко седмици е очаквала НЗОК да изпълни указанията.

Пациентът обаче не дочакал това.

„Ракът се оказа безсилен, но безхаберието надделя“
По думите на Шаркова мъжът е починал преди няколко дни, като тя категорично твърди, че причината не е била онкологичното заболяване.

Адвокатът посочва като причина ятрогенна травма при рутинна медицинска процедура и последвала инфекция с мултирезистентна клебсиела.

Това са твърдения на адвоката на починалия пациент. В предоставената информация не се посочва официално заключение на лечебното заведение или компетентен здравен орган за конкретния случай.

Шаркова отправи тежки критики към работата на администрацията и контролните институции.

„А моят клиент стана поредният пациент, който не дочака справедливост. В този случай ракът се оказа безсилен, но безхаберието надделя“, заявява тя.

Инфекционист постави въпроса за вътреболничните инфекции
След публикацията на адвокат Шаркова по случая коментар направи и инфекционистът д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Бернския университет.

Според него вътреболничните инфекции представляват сериозен проблем, който не получава достатъчно публичност.

Д-р Илиев твърди, че в големите болници, включително хирургичните клиники и интензивните отделения, рискът от подобни инфекции не трябва да бъде подценяван.

Той коментира и практиката пациенти да бъдат изписвани с два или три антибиотика „за всеки случай“, като според него подобен подход не решава същинския проблем.

Д-р Илиев: Необходимо е проблемът първо да бъде признат
Според инфекциониста ефективната борба с вътреболничните инфекции изисква стриктна хигиена и целенасочени мерки срещу антибиотичната резистентност.

Той посочва като потенциални източници апаратура за обдишване и неправилни практики при използването на медицински материали. Това отново са негови твърдения и оценки, а не констатации от официална проверка по конкретния случай.

Д-р Илиев отправя критики и към начина, по който се събира и представя информацията за вътреболничните инфекции у нас. Според него липсва достатъчно реалистична статистика за мащаба на проблема.

„Няма никакво значение колко велики лекари сме, ако не можем да опазим пациентите от вътреболнични инфекции“, заключава инфекционистът.

Случаят поставя два отделни въпроса – за времето, необходимо на тежко болни пациенти да получат финансиране за лечение, и за контрола върху вътреболничните инфекции. В предоставената информация няма официални позиции на НЗОК, Министерството на здравеопазването или лечебното заведение по конкретните твърдения.