Ормузкият проток между надеждата и блокадата: Какво предстои за глобалния морски трафик
Напрежението в Близкия изток продължава да държи под ключ една от най-важните икономически артерии в света. След месеци на несигурност, бъдещето на корабоплаването през Ормузкия проток остава заложник на геополитическите сблъсъци и сложните преговори за сигурност.
Ново напрежение и затваряне на морския път
Въпреки очакванията за трайно отваряне на Ормузкия проток след преговори между Вашингтон и Техеран, иранското военно командване обяви днес, че достъпът до артерията отново е преустановен. Като мотиви за това решение бяха посочени продължаващите военни действия на Израел в Ливан и твърденията, че САЩ не са спазили ангажимента си за прекратяване на конфликта. Иранската държавна телевизия цитира изявление, в което се предупреждава за следващи ходове, ако агресията в региона не спре.
Блокадата на протока, която започна на 28 февруари след израелско-американски удари, засегна близо 20% от световния пренос на петрол. В момента около 500 плавателни съда и 20 000 моряци остават блокирани в Персийския залив.
Въпреки че по-рано през седмицата беше постигнато рамково споразумение и някои кораби започнаха да преминават, ситуацията остава нестабилна. Данни на компанията „Кплер“ показват, че част от съдовете са се осмелили да преминат с включени транспондери, докато други са избрали да плават без излъчване на сигнал.
Технически и логистични предизвикателства
Агенция Франс прес анализира, че дори при пълна „зелена светлина“, възстановяването на трафика няма да бъде мигновено. Якоб Ларсен от асоциацията „Бимко“ отбелязва, че екипажите вероятно са поддържали готовност чрез учения, но дългият престой може да изисква техническо обслужване, включително почистване на корпусите на корабите.
Централната част на протока е обявена за минирана зона. Докато не приключи пълната инспекция, корабите са принудени да ползват крайбрежни коридори, които не са пригодени за интензивен трафик.
Франция и Великобритания вече работят по създаването на коалиция за разминиране, съставена от неутрални държави. Макар президентът Доналд Тръмп да изрази скептицизъм към инициативата, европейски източници потвърждават, че САЩ настояват за осигуряване на необходимите ресурси за прочистване на водите.
Кой ще потегли пръв?
Според експерти от „Ей Екс Ес Марин“ и „Глобъл риск мениджмънт“, първите стъпки вероятно ще предприемат държавни танкери от Кувейт, Ирак, ОАЕ и Саудитска Арабия, както и частни корабособственици, които не са публично регистрирани. Уго Рус посочва, че застрахователите ще бъдат изключително предпазливи и може да изискат военен ескорт.
Въпреки високите военни премии, огромните печалби в петролния сектор ще мотивират компаниите да поемат риск. Тим Смит от Ем Ес Ай смята, че финансовите бариери няма да спрат движението, но пристанищата вероятно ще се окажат претоварени от чакащите съдове.
Дългият път към нормализацията
Анализаторите от „Аргус медия“ предупреждават, че на танкерите ще им е нужен поне месец, за да достигнат Европа, а пълното възстановяване на предвоенните нива на износ може да отнеме до половин година. Междувременно някои компании вече са пренасочили веригите си на доставки към алтернативни източници като САЩ и Нигерия.
Спорът за таксите
Друг спорен момент е въпросът за заплащането. Докато Вашингтон, чрез вицепрезидента Джей Ди Ванс, настоява за свободно преминаване без такси, Техеран планира въвеждането на плащания за „навигационни услуги“ и „екологична защита“. Представители на европейския морски транспорт изразяват опасения, че подобни такси противоречат на международното право и биха могли да финансират Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.
Възстановяването на трафика през Ормузкия проток не е просто въпрос на политическо решение, а сложен процес, включващ разминиране, техническа поддръжка и преодоляване на дълбокото недоверие между международните пазари и регионалните сили. Дори при официално отваряне, светът ще усеща последствията от блокадата още месеци наред.
