„Това е сериозна грешка“: Мирчев за прекратяването на военната подкрепа за Украйна
Ивайло Мирчев: Спирането на военната помощ за Украйна е стратегическа грешка, която ни изолира от Европа
СОФИЯ – Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев излезе с остра позиция в социалните мрежи по повод изявлението на министъра на отбраната, че България преустановява изпращането на военна помощ за Украйна. Според Мирчев това решение не е просто промяна в курса на външната политика, а „стратегическа грешка“, която подкопава националната сигурност и авторитета на страната ни в международен план.
Публикуваме пълния текст на неговата позиция, която първоначално бе цитирана от petel.bg, без редакторска намеса:
„Спирането на военната помощ за Украйна не е просто външнополитически завой. Това е стратегическа грешка, която пряко засяга сигурността на България.“
Геополитическият контекст и общата европейска отбрана
Днес Европа преминава през фундаментална трансформация. Войната на Русия срещу Украйна послужи като катализатор за процеси, които доскоро се считаха за далечно бъдеще. На дневен ред са общата европейска отбрана, съвместните поръчки за въоръжение и изграждането на интегрирана отбранителна индустрия.
Мирчев подчертава, че в този критичен момент България рискува сама да се самоизолира от ядрото на европейските решения. Координацията между държавите членки на ЕС става все по-тясна, а страните, които отказват да участват, остават в периферията на политическите процеси.
Това е извънбюджетен инструмент на ЕС, чрез който се възстановяват разходите на държавите членки за предоставено военно оборудване на партньори. България вече е получила стотици милиони евро по тази линия за помощта, изпратена до момента.
Военната помощ като инвестиция, а не благотворителност
В своята позиция политикът изтъква, че подкрепата за Киев има ясни икономически и стратегически ползи за София. Военната помощ за Украйна не е акт на милосърдие, а дългосрочна инвестиция в това агресията на Путин да бъде спряна максимално далеч от границите на Европейския съюз.
- Финансова компенсация: Въоръжението, изпратено досега, е заплатено на България чрез Европейския механизъм за мир.
- Икономически растеж: Българската икономика е инжектирана с над €6.5 милиарда от продажба на оръжие и боеприпаси.
- Модернизация: Участието в тези процеси дава възможност за обновяване на остарялата съветска техника с нови, натовски стандарти.
Рискът от „Европа на две скорости“ в сектора на сигурността
Мирчев предупреждава за оформянето на ново, опасно разделение в Европа. То вече не е само икономическо (богати срещу бедни) или административно (Шенген и Еврозона). Новото разделение е между държавите, които поемат отговорност за сигурността на континента, и тези, които избират да се „снишават“.
Това е истинската дефиниция за „Европа на две скорости“. На първа скорост ще се движат страните, участващи в:
- Общите отбранителни политики и индустриални проекти;
- Решенията за логистика и въоръжаване;
- Стратегиите за киберсигурност и защита на Черно море.
Загуба на доверие и място на масата за преговори
Опасността за страната ни е огромна и тя не се изчерпва с няколко склада със стара техника. Основният проблем е политическият сигнал. Когато България показва, че на нея не може да се разчита по най-важния въпрос – сигурността на Европа – тя губи своята тежест.
„Когато не могат да разчитат на теб, не те канят на масата, на която се вземат решенията“, категоричен е Мирчев. Това води до липса на глас при разпределянето на ресурси и при чертането на бъдещата архитектура на сигурността в региона.
Заключение
Позицията на Ивайло Мирчев подчертава критичната точка, в която се намира България. Решението за спиране на военната помощ се разглежда като акт, който може трайно да ни постави в периферията на европейската политика.
Основни изводи от позицията:
- Стратегическа изолация: България рискува да загуби влиянието си в ЕС и НАТО по въпросите на сигурността.
- Икономически пропуски: Спирането на помощта означава отказ от финансови компенсации и участие в мащабни индустриални проекти.
- Липса на надеждност: Партньорите ни получават сигнал, че България е „ненадежден съюзник“ в моменти на криза.
- Геополитически риск: Отслабването на подкрепата за Украйна индиректно застрашава източния фланг на НАТО, включително и нашите граници.
В момент, в който Европа се реорганизира, за да поеме отговорност за своето бъдеще, България трябва да реши дали ще бъде активен архитект на новата сигурност или пасивен наблюдател в периферията.
