Скандалът с „Незаконния град“ край Варна: Разкрития за държавно бездействие и нови нарушения

ВАРНА — Нови разкрития около мащабното незаконно строителство в околностите на Варна вадят на яве притеснителни данни за административно бездействие. Вътрешна проверка на Областната администрация е установила, че държавата е била информирана за проблемите още през 2024 г., но е избрала да не предприема мерки.

Настоящият областен управител Марио Смърков разкри в ефира на „Говори сега“, че неговият предшественик – проф. Андрияна Андреева – е била официално потърсена от Икономическа полиция през ноември 2024 г. Поводът е бил сигнал за масова сеч и незаконни градежи. Въпреки сериозността на ситуацията, тогавашната позиция на администрацията е била, че „не са необходими действия“.

Хронология на едно „бланкетно“ отношение

Според документите, представени от Смърков, Икономическа полиция е изискала становище от Областната администрация относно незаконните дейности. Отговорът, подписан на 5 ноември 2024 г., на практика е блокирал по-нататъшни държавни действия на регионално ниво.

„Отговорът е бил, че сигналът е изпратен само като копие до областния управител и към същата дата не е необходимо да се предприемат действия. Това е пример за така наречената бланкетна реакция – формално спазване на процедурата без реална ангажираност с проблема“, обясни Марио Смърков.

Новият областен управител встъпва в длъжност на 14 май 2026 г. и само седмица по-късно се налага да вземе ключово решение. На заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) той разпорежда представителите на държавата да гласуват категорично „против“ одобряването на подробния устройствен план за местността, с което се прави опит за „постфактум“ легализация на постройките.

Нови разкрития: Незаконни сондажи и ток „на тъмно“

Проверките в комплекса продължават да вадят на бял свят нови нарушения, които застрашават екологичния баланс в региона. През последната седмица са открити два незаконни сондажа за питейна вода, които не фигурират в регистрите на Басейнова дирекция. Това поставя под въпрос не само законността, но и безопасността на водоизточниците.

• Незаконно водочерпене: Сондажите са извършени без хидрогеоложки проучвания.
• Електроснабдяване: Тече проверка как комплексът е присъединен към електрическата мрежа и дали има сключени легални договори с доставчика.
• Горски фонд: Разследва се мащабът на изсечената растителност за освобождаване на терени за строителство.

Правен лабиринт и защитата на гражданите

Въпреки че Законът за устройство на територията (ЗУТ) предвижда принудително премахване на незаконните обекти, Смърков признава, че ситуацията е сложна от социална гледна точка. В комплекса вече живеят хора, част от които може да са станали жертва на измама или да са действали добросъвестно.

„Живеем в правова държава. Трябва да приключат абсолютно всички разследвания, преди да се пристъпи към крайната мярка – събаряне“, подчерта той. В момента прокуратурата е сезирана и се води активно разследване, което трябва да установи дали има данни за държавна протекция или корупционни схеми на регионално ниво.

Заключение

Казусът с незаконното селище край Варна е лакмус за работата на институциите в България. Основните изводи от текущата ситуация са:

• Липса на приемственост: Разликата в подхода между предишната и настоящата администрация показва как субективният фактор влияе върху прилагането на закона.
• Институционален натиск: Само чрез намесата на полицията и прокуратурата може да се спре процесът на незаконна урбанизация.
• Риск за собствениците: Всички постройки без документи остават под реална заплаха от събаряне, независимо от вложените в тях средства.
• Екологични щети: Незаконните сондажи и сечта нанасят непоправими вреди на местната екосистема.

Окончателното решение за съдбата на „незаконния град“ остава в ръцете на Община Варна, но под засиления мониторинг на Областната администрация и органите на реда.