Министър Абровски стартира спасителен план за напояването: Край на „хидромелиоративната катастрофа“?

СОФИЯ – Новият министър на земеделието и храните Пламен Абровски обяви амбициозен план за извеждане на българското земеделие от критичното състояние, в което се намира. В центъра на неговата стратегия стои разработването на цялостна програма за развитие на напояването и възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура в страната.

Зад това намерение обаче се крие един от най-тежките и системно пренебрегвани проблеми на прехода – прогресивното разпадане на поливните системи. Според водещи експерти, този процес вече не е просто икономически въпрос, а директна заплаха за продоволствената сигурност на България.

Хроника на един предизвестен колапс: От 10 милиона декара до под 5%

Пред агенция БГНЕС министър Абровски подчерта, че корените на сегашната криза трябва да се търсят в погрешните политики, водени през последните десетилетия. Той беше категоричен, че решаването на този казус е сред абсолютните приоритети на неговото ведомство.

„С проблема съм запознат в детайли. Съвсем скоро ще изляза с ясна програма по отношение на хидромелиорациите и развитието на напояването като цяло“, заяви министърът.

Изявлението му идва в момент на изключително тревожни оценки. Бившият министър на околната среда и водите Асен Личев наскоро използва термина „хидромелиоративна катастрофа“, за да опише реалността в сектора. Данните са безпощадни:

• В миналото: България е разполагала с капацитет за напояване на над 10 милиона декара земеделска земя.
• Днес: Напояваните площи са се свили до под 5% от този потенциал.
• Последният сезон: Едва 348 000 декара са получили организирано поливане – цифра, която е нищожна на фона на обработваемите земи.

Парадоксът на „счупената сламка“: Вода има, но не стига до нивите

Един от най-абсурдните аспекти на кризата е фактът, че България не страда от липса на воден ресурс за земеделски нужди. Напротив – язовирите в страната често са пълни, но липсва функционален път, по който водата да достигне до корена на растението.

Асен Личев описва ситуацията метафорично: „Държавата е счупила сламката“. Въпреки че природата е осигурила необходимия ресурс, магистралните канали и преносната мрежа са в компрометирано състояние, което прави доставката на вода до фермерите практически невъзможна в много региони.

Северна България – най-засегнатият регион

Особено критично е положението в Северозападна и Североизточна България. Тези райони, известни като житницата на страната, са оставени без адекватна защита срещу засушаванията. Хидромелиоративната система северно от Стара планина е почти напълно унищожена, а ключови помпени станции по поречието на река Дунав са изведени от експлоатация или разграбени.

Реформи вместо козметични ремонти „на парче“

Критиките към досегашното управление са насочени основно към липсата на визия и последователност. Години наред са се подготвяли стратегии, които са оставали само на хартия, докато държавното дружество „Напоителни системи“ е затъвало в организационни и финансови проблеми.

Министър Абровски е изправен пред предизвикателството да докаже, че неговата програма няма да бъде поредният административен документ, а план за действие, който включва:

• Преструктуриране и модернизация на „Напоителни системи“;
• Привличане на инвестиции за рехабилитация на главните канали;
• Внедряване на нови технологии за икономия на вода;
• Улесняване на достъпа на фермерите до воден ресурс.

Водата като въпрос на национална сигурност

В контекста на глобалното затопляне и зачестяващите екстремни засушавания в Югоизточна Европа, темата за напояването придобива стратегическо значение. Водата вече не се разглежда просто като стока, а като гарант за оцеляването на родното земеделие и конкурентоспособността на българските продукти на международния пазар.

Заключение

Заявката на министър Пламен Абровски за цялостна реформа в хидромелиорациите е дългоочаквана глътка въздуж за сектора. Дали обаче държавата ще успее да „залепи счупената сламка“, предстои да разберем. Основните изводи от текущата ситуация са:

• Критичен спад: От лидер в региона с 10 млн. декара напоявани площи, България е паднала до под 5% ефективност.
• Инфраструктурен колапс: Проблемът не е в липсата на вода, а в разрушената преносна мрежа и помпени станции.
• Стратегическа важност: Възстановяването на напояването е ключово за продоволствената сигурност и борбата с климатичните промени.
• Необходимост от действие: Времето за анализи е изтекло – секторът се нуждае от реални инвестиции и модерно управление.

Българските земеделци и експертната общност ще следят внимателно всяка стъпка от обещаната програма, защото залогът е бъдещето на българската земя.