Проф. Георги Рачев за историческото ниво на Дунав и жегите: Докога ще продължи „Второто пришествие“?

В последните седмици темата за рекордно ниското ниво на река Дунав и изпепеляващите горещини вълнува не само социалните мрежи, но и експертните среди. В ефира на BTV професор Георги Рачев, един от най-изтъкнатите климатолози в България, внесе яснота по тези наболели въпроси. С характерния си експертен и същевременно достъпен стил, той анализира причините за хидрологичната криза и разкри какво ни очаква в метеорологичен план до края на август.

Критичното ниво на река Дунав: Митове и реалност

Ниското ниво на река Дунав предизвика вълна от коментари, част от които професор Рачев определи като откровени „неистини“. Въпреки че ситуацията изглежда драматична, той припомни, че подобни явления са наблюдавани и преди – през 1947, 1985, 2003 и съвсем наскоро през 2022 година. Проблемът обаче е, че тези периоди на маловодие започват да зачестяват осезаемо след 2000-та година.

Професорът подчерта, че макар в България да имаше валежи през пролетта и язовирите ни да са пълни над 90%, това не влияе на нивото на Дунав. Причината е проста: ние сме в долното течение на реката, а тя се пълни основно от големите си притоци в Централна Европа – Тиса, Драва и Сава. В момента цяла Централна Европа страда от липса на валежи, което е основният двигател на кризата.

„Камъните на глада“ и призраците от миналото

Един от най-впечатляващите аспекти на ниското ниво е появата на т.нар. „камъни на глада“. Това са исторически маркери, вдълбани в речното дъно през вековете, които стават видими само при екстремно засушаване. Най-старите надписи датират още от 1442 година.

• Посланието: „Щом ме виждаш, значи те чака глад“ – символ на времената, в които липсата на вода е означавала провал на реколтата и масов глад.
• Археология на дъното: Ниското ниво разкри и останки от германския дунавски флот, потопен през 1944 г. от отстъпващите нацистки войски, за да се блокира настъплението на Червената армия.

Енергийният риск и охлаждането на АЕЦ

Ниското ниво на реката не е само навигационен проблем, но и енергиен. Професор Рачев обясни, че температурата на водата и нейният обем са критични за охлаждането на атомните електроцентрали (като „Пакш“ в Унгария, „Черна вода“ в Румъния и „Козлодуй“ в България), както и за цялата тежка промишленост по бреговете на реката. Когато водата е твърде топла или недостатъчна, мощността на централите трябва да бъде ограничавана, което води до сериозни икономически проблеми.

Прогноза за времето: „Второто пришествие“ на жегите

Преминавайки към температурите, професорът бе категоричен – горещата вълна, която той метафорично нарича „Второто пришествие“, ще продължи поне до 20-22 август. Макар да не се очакват рекордни стойности над 40 градуса, температурите ще се задържат трайно между 34 и 39 градуса.

Какво да очакваме по региони?

• София: Около 34 градуса в средата на седмицата с лека вероятност за превалявания в неделя, които обаче няма да донесат съществено разхлаждане.
• Пловдив и Южна България: Остава в „червената зона“ с непрекъснати тропични нощи (минимални температури над 20-22 градуса).
• Петрич: Екстремни горещини между 34 и 37 градуса, напомнящи климата на Северна Гърция.
• Черноморието: Идеално за плаж с температури на въздуха 30-31 градуса и рекордно топла морска вода, достигаща 30 градуса.
• Русе и Плевен: Традиционно най-горещите точки с температури около 37-38 градуса.

Заключение и съвети за безопасност

Професор Георги Рачев предупреди, че това „ново нормално“ изисква повишено внимание. Сухото и горещо време ще се задържи, а валежите ще бъдат символични и недостатъчни за природата. Той призова гражданите да се пазят в следобедните часове, да консумират повече вода и да внимават с настройките на климатиците, за да избегнат здравословни проблеми.

Въпреки че ситуацията с Дунав е тревожна за корабоплаването и енергетиката в Унгария и Румъния, България за момента остава в сравнително по-стабилна позиция благодарение на своите вътрешни водни ресурси. Въпреки това, климатичните промени ясно показват своята сила чрез зачестяващите екстремни явления.