Как да разпознаем и да спрем емоционалния глад?

Шест причини, които събуждат емоционалния глад

1- Прилив на хормони поради стрес. Хроничният стрес често предизвиква скок в грелина, което причинява глад. Освен това нивата на кортизол се повишават, така че жадувате за солени, мазни или сладки храни.

2- Лошо настроение. Кой от нас не е посягал към пакет чипс или сладолед в моменти на меланхолия, тъга и самота?

3- Желанието да се скриете от суматохата. Когато има твърде много изтощителни неща за вършене, понякога ти се иска да се откъснеш от реалността и да се насладиш на нещо вкусно на тишина и спокойствие. В крайна сметка храната ви дава усещане за сигурност и ви позволява да забравите за задълженията поне за известно време.

4- Желанието да се възнаградите. Навикът да се поглезите с лакомство след изпълнение на задача понякога идва от детството, когато родителите ви почерпиха с бонбони за добро поведение.

5- Скука и неудовлетвореност от живота. Храната може да бъде начин поне да се заемете с нещо и да откъснете ума си от празнотата на душата си, когато всичко пада от ръцете ви и е трудно да разберете накъде да продължите.

6- Строги диети. Ако постоянно се ограничавате в храната, има голям риск да се разпаднете и да ядете много нездравословна храна наведнъж.

Храненето за справяне със стреса не е лош вариант. Случва се други методи просто да не са налични в даден момент. Но ако няма друг метод за заглушаване на негативните емоции и го използвате от време на време, това може да се превърне в проблем.

До какво води навикът постоянно да ядете от стрес:

до хранително разстройство, наддаване на тегло и затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, ниско самочувствие, тревожност и депресия.

Как да разберем, че гладът не е физически, а емоционален? Клопката на емоционалния глад е, че той всъщност не може да бъде задоволен с храна. Дори след като се поглези с всякакви ястия, емоционалният ядещ няма да изпита удовлетворение. В крайна сметка истинската причина за неговия глад не се крие в калориен дефицит, а във вътрешен конфликт. Как да преодолеем емоционалния глад без храна 1. Водете си дневник

Опишете моменти на емоционален глад: как точно сте се почувствали и защо. Колкото по-добре разбирате какво се случва в душата ви, толкова по-големи са шансовете ви да промените ситуацията.

2. Намерете нови начини да се справите с емоциите. След като разберете чувствата и мислите, които предизвикват вашето хранене, можете да направите промени. Например, ако забележите, че ядете поради стрес, помислете как иначе можете да се справите с него. Експериментирайте с различни дейности, за да намерите това, което работи за вас. Това може да бъде рисуване, ходене или четене.

3. Движете се повече. Физическата активност намалява хормоните на стреса и освобождава ендорфини, които подобряват настроението ви. За да се почувствате по-добре е достатъчно леко разтягане или клякания. Може би след тренировка желанието за храна ще изчезне.

4. Опитайте да ядете внимателно. Внимателното хранене е ефективен начин да подобрите връзката си с храната и ви насърчава да забавите темпото, за да изпитате повече от вида, аромата и вкуса на вашата храна. Не яжте, докато гледате филм, не се разсейвайте с работа – така ще разпознавате по-добре сигналите за ситост.

5. Обърнете внимание на диетата си. Следете какво ядете през деня и кои полезни храни не са достатъчни в диетата ви. Следете баланса на протеини, мазнини и въглехидрати. Дефицитът на витамини и минерали може да провокира хормонален дисбаланс и да причини неконтролируемо чувство на глад.

6. Пийте чай. В моменти на силна емоция не е необходимо да посягате към храната. Опитайте да изпиете чаша чай: той съдържа много полезни вещества, включително аминокиселината L-теанин, която намалява хормоните на стреса.

7. Общувайте. Устоявайте на изолацията в моменти на тъга или безпокойство. Дори едно телефонно обаждане до приятел може да промени настроението ви към по-добро.

8. Планирайте храненията си. Направете меню за няколко дни предварително, като посочите часа на хранене. Ако се чувствате гладни, помислете за следващото планирано хранене и се запитайте дали можете да изчакате.