Страхувате се от шефа? Една речева грешка подкопава доверието към вас

Колкото по-високо стои един ръководител в йерархията, толкова по-малко слуша думите и толкова по-внимателно улавя нюансите в гласа. Оценката не се формира само от резултатите, а и от начина, по който ги представяте.

Има навик, който руши професионалния образ по-бързо от сгрешен отчет. Повечето хора дори не осъзнават, че го повтарят ежедневно.

Когато гласът звучи по-слабо от аргументите

В разговор с началник мнозина започват да се оправдават още преди да са получили въпрос. Формулировките са познати:

„Може и да греша, но…“ „Не съм сигурен дали е важно, но…“ „Може да е глупава идея, но…“

Тези изрази изглеждат учтиви. Всъщност създават пукнатини в доверието. Особено в очите на човек, който носи отговорност за крайното решение.

Как ръководителят разчита неувереността

В книгата „Принципи“ Рей Далио подчертава, че лидерът трябва ясно да различава силните решения от слабите. Слабостта рядко е във фактите. Тя се проявява в поднасянето.

Когато служителят предварително омаловажава позицията си, сигналът е ясен: – липса на увереност; – нежелание за поемане на отговорност; – дистанциране от резултата.

Грешката е поправима. Неувереността се възприема като характеристика.

Откъде идва навикът да се оправдаваме

Причината не е в началника. Тя е в страха от оценка.

В свое TED изказване Ейми Къди обяснява, че когато човек се чувства в по-слаба позиция, той започва да се „смалява“ в речта си. Това е защитен механизъм. Мозъкът го възприема като безопасен ход.

В професионална среда обаче този механизъм се тълкува като отказ от лидерство.

Какво всъщност чува шефът

„Може да греша“ звучи като „Не съм убеден в знанията си“. „Може би не е важно“ означава „Сам не вярвам в казаното“. „Може да е глупава идея“ се възприема като „Отказвам се предварително“.

При повторяемост ръководителят спира да възприема такъв човек като потенциален вземащ решения. А кариерното развитие принадлежи именно на хората, които поемат позиция.

Как да говорите без да звучите оправдателно

Не става дума за агресия или демонстративна самоувереност. Достатъчно е да се премахнат излишните защитни конструкции.

Вместо „Може да греша“ – „Според данните…“. Вместо „Не съм сигурен дали е важно“ – „Това влияе върху резултата по следния начин…“. Вместо „Може да е глупава идея“ – „Предлагам да обсъдим вариант…“.

В „Антикрехкост“ Насим Никълъс Талеб защитава тезата, че увереността не е отсъствие на съмнение, а способност за действие въпреки него.

Промяната в речта не е игра на самочувствие. Тя е промяна в позицията. И често именно тя определя дали ще бъдете възприемани като изпълнител или като партньор.