Принцесата на Уелс срещу традицията: Решенията на Кейт Мидълтън, които променят кралското семейство
Откакто се присъедини към кралското семейство, Кейт Мидълтън се утвърди като идеалния представител на британската монархия. Нейната елегантност, уравновесеност и уважение към традицията й спечелиха благоволението както на кралица Елизабет II, така и на крал Чарлз III, за когото се говори, че я смята за дъщерята, която никога не е имал. Въпреки ангажимента си към кралските обичаи обаче, има една традиция, която принцесата на Уелс възнамерява да наруши веднъж завинаги.
Това е древен ритуал, при който млади членове на кралското семейство, след навършване на определена възраст, участват в лов и символично биват белязани с кръвта от първото си убийство. Тази практика, отдавна смятана за неразделна част от възпитанието на принцовете, сега предизвиква все по-големи критики. Както съобщава кралският експерт Том Куин в книгата си *Да, госпожо: Тайният живот на кралските служители*, Кейт и Уилям бяха решени децата им – принц Джордж, принцеса Шарлот и принц Луи – да не следват тази традиция.
Уилям, запален стрелец, споделя интереса на баща си към спорта, но е наясно, че общественото мнение все повече се мръщи на лова и подобни забавления. В предишната си книга *Gilded Youth* Куин отбеляза, че Уилям вече е изправен пред вътрешен конфликт заради остарели семейни обичаи. Като деца и той, и принц Хари са били принудени да участват в лов, нещо, за което херцогът на Съсекс говори открито в мемоарите си Spare.
Уелсците искат да премахнат някои стари семейни традиции. Но отказът от лов не е единственото нововъведение, което Кейт и Уилям въвеждат във възпитанието на децата си. Не се очаква Джордж, Шарлот и Луис да следват друга кралска традиция - да посещават Итън, елитното училище, където са учили баща им, чичо им, дядо им и много от техните предци. Вместо това източници казват, че родителите са склонни да ги изпратят в Marlborough College, училището, което е завършила самата Кейт.
Така принцесата на Уелс не просто адаптира кралските обичаи към съвременните реалности, но съзнателно формира нов модел за възпитание на бъдещите монарси – по-хуманни, чувствителни и освободени от остатъците от миналото.
