Ескалация в Ормузкия проток: САЩ подновиха морската блокада срещу Иран
Напрежението в Близкия изток достигна нови критични нива, след като дипломатическите усилия за овладяване на конфликта между Вашингтон и Техеран не дадоха очаквания резултат. Стратегическият Ормузки проток отново се превърна в арена на военни действия, поставяйки под заплаха стабилността на световните енергийни доставки.
Американските въоръжени сили възстановиха блокадата на иранските пристанища в ранните часове на днешния ден. Решението е директен отговор на нападенията на Техеран срещу плавателни съдове в Ормузкия проток. В замяна Ислямската република предприе нови атаки срещу държави, в които са базирани американски контингенти, съобщава Асошиейтед Прес.
През Ормузкия проток преминава една пета от световния обем на петрол и природен газ. Продължаващата размяна на удари застрашава да прерасне в мащабен военен конфликт в региона.
Хронология на напрежението и провалените преговори
Първоначално САЩ въведоха блокадата в средата на април, но тя бе временно вдигната през юни след подписването на краткосрочно споразумение. То предвиждаше 60-дневен период за преговори по иранската ядрена програма. След като диалогът влезе в задънена улица, сблъсъците в протока се възобновиха с нова сила.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който обяви подновяването на блокадата в понеделник, първоначално планираше въвеждането на 20% такса за преминаващите кораби. Впоследствие той се отказа от тази мярка малко преди старта на операцията, следвайки призивите на съюзниците от Персийския залив.
Заплахи за ключова инфраструктура
В интервю за телевизия „Фокс Нюз“ Тръмп предупреди, че предстоят още американски атаки в следващите два дни. Той подчерта, че ако преговорите не бъдат подновени, до следващата седмица мишени могат да станат електроцентрали и мостове на иранска територия. Вече има информация за поне един поразен мост в Иран.
От своя страна, иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) обяви, че е поразил логистични и командни центрове на Петия флот на САЩ в Бахрейн. Техеран оправда действията си като отговор на американските опити за контрол над морските пътища в Индийския океан. КГИР отправи остро предупреждение, че ако износът на иранска енергия бъде спрян, регионалният износ ще бъде „за всички или за никого“.
Военно присъствие и икономически последици
Адмирал Брад Купър, ръководител на СЕНТКОМ, обвини Иран в „необоснована агресия“ и използване на десетки ракети и дронове срещу съседни арабски държави. Към момента в Арабско море са разположени 19 американски военни кораба, включително два самолетоносача и десантен кораб с 1000 морски пехотинци, подкрепени от стотици самолети в региона.
Конфликтът, който започна на 28 февруари, вече доведе до сериозен скок в цените на петрола и торовете в световен мащаб. Последните сблъсъци бяха провокирани от ирански атаки срещу кораби край бреговете на Оман – зона, контролирана от САЩ. Въпреки заплахите на Вашингтон да отвори протока със сила, експерти предупреждават, че подобна операция би изисквала огромен ресурс и десетки хиляди сухопътни войски.
Настоящата ситуация в Персийския залив остава изключително непредсказуема, като и двете страни демонстрират готовност за по-нататъшна военна ескалация. Провалът на дипломатическите усилия и подновяването на блокадата засилват опасенията от глобален икономически трус и разширяване на конфликта извън пределите на протока.
