Германия отчита значителен спад на нетната миграция: Завръщане на работници от ЕС и намаляващ брой търсещи убежище

Германия преживява значителна промяна в миграционните си модели, отбелязвайки обрат в ключови тенденции, наблюдавани през последното десетилетие. Последните данни разкриват осезаем спад на нетната миграция, което се дължи както на завръщането на работници в родните им страни членки на Европейския съюз, така и на забележимо намаление на молбите за убежище.

Анализ на Института за германска икономика (IW), базиран на данни от Федералната статистическа служба и предоставен на БТА, показва, че нетната миграция към Германия продължава да намалява. За първи път от десетилетие се наблюдава обръщане на движението на работна сила от по-новите страни членки на ЕС.

Обрат в миграцията от страните от ЕС

Проучването сочи, че през 2024 г. нетната миграция от новите държави членки на ЕС е станала отрицателна. Около 35 000 души повече са напуснали Германия, отколкото са се установили в страната от тези държави. Тази отрицателна тенденция се задълбочава през 2025 г., достигайки приблизително 45 000 души.

Това развитие прекъсва дългогодишната тенденция от предходното десетилетие, когато Германия се утвърди като един от основните притегателни центрове за работна сила от Централна и Източна Европа. Анализаторите предполагат, че обръщането на този процес вероятно няма да бъде временно, тъй като демографските промени в държавите на произход ограничават потенциала за нова трудова миграция.

Рязък спад на молбите за убежище

Успоредно с тези промени, Германия регистрира и значителен спад в броя на молбите за убежище. През 2023 г. са подадени 329 000 първични молби за международна закрила, докато през 2025 г. техният брой намалява до 113 000.

Най-съществен принос за това има рязкото намаление на кандидатите от Сирия – от близо 100 000 през 2023 г. до около 23 000 две години по-късно. Според авторите на изследването, причините не се изчерпват само със затягането на германската миграционна политика, а са свързани и с политическите промени в Сирия след края на режима на Башар Асад през 2024 г.

Значително намаляват и молбите за убежище от граждани на Афганистан – от 51 000 на 24 000, както и от Турция – от 61 000 на 12 000.

Ситуацията с украинските граждани

Отделна категория остават украинските граждани, които се приемат по специален режим за временна закрила, а не чрез системата за предоставяне на убежище. През 2025 г. нетната миграция от Украйна възлиза на около 89 000 души. Въпреки че това остава най-големият миграционен поток от една държава, той е по-малък спрямо 2024 г., когато нетният приток е бил 116 000 души.

В резултат на всички тези тенденции, общата нетна миграция към Германия през 2025 г. намалява до около 235 000 души, което представлява най-ниското равнище от 2010 г. досега.

Нарастваща емиграция на германски граждани

Изследването отчита и още една съществена тенденция – увеличаване на емиграцията на германски граждани. През 2025 г. близо 100 000 германци са напуснали страната. Експертът по миграция Видо Гайс-Тьоне коментира, че това все още не е критично развитие, но увеличението с около 30 процента спрямо 2023 г. е предупредителен сигнал.

По думите му, на фона на застаряващото население, Германия трудно може да си позволи да губи висококвалифицирани специалисти. Според Гайс-Тьоне, страната трябва да подобри условията за живот и работа, за да остане привлекателна за квалифицираните кадри, включително чрез ограничаване на данъчната и социалноосигурителната тежест.

Обръщането на миграционните тенденции в Германия, характеризиращо се със завръщане на работници от ЕС, намаляващ брой търсещи убежище и увеличаваща се емиграция на собствени граждани, поставя страната пред предизвикателства, свързани с поддържането на квалифицирана работна сила и икономическия растеж в дългосрочен план. Необходими са целенасочени политики за подобряване на условията и привличане на таланти.