Хаити насрочи президентски избори за декември след години на отлагане

След дълъг период на политическа нестабилност и несигурност, Хаити предприема решителна стъпка към възстановяване на демократичния процес. Избирателният съвет на страната обяви провеждането на президентски избори, първи от 2016 г. насам, датирани за края на тази година и началото на следващата. Това събитие бележи важен момент в опитите на Хаити да преодолее сложните предизвикателства, включително продължаващото насилие от въоръжени банди.

Избори след години на политическа криза

Избирателният съвет на Хаити съобщи днес, че първият тур на президентските избори, първи за страната от десет години насам, ще се проведе през декември, а вторият тур е планиран за февруари догодина. Предишни планове за провеждане на вот през август, с балотаж през декември, бяха отложени поради опасения за сигурността, както припомня Ройтерс.

Хаити не е провеждало избори от 2016 г. Последният държавен глава, Жовенел Моиз, беше убит през 2021 г., след като преди това беше отложил изборния процес. Поредица от правителства имаха за задача да организират гласуване, но обявиха, че нестабилността, породена от конфликта с мощни въоръжени банди, прави това невъзможно.

Съветът публикува изборен календар, според който първият тур на президентските и парламентарните избори в Хаити ще се състои на 13 декември, а евентуален втори тур е насрочен за 21 февруари. Окончателните резултати се очаква да бъдат обявени на 7 март.

Освен това, гражданите се очаква да гласуват и за промени в конституцията, както и за местни представители, съгласно обявения график.

Условия и подготовка за вота

По-рано този месец съветът обяви, че е стартирал регистрацията на избиратели и обучението на служители по изборната сигурност. Беше публикуван и окончателен списък с над 300 политически партии, одобрени за участие в предстоящия изборен процес.

Предизвикателства и несигурност

Продължаващото насилие от страна на бандите обаче кара анализаторите да изразяват сериозни съмнения дали новите изборни дати ще бъдат спазени. Последствията от кризата в страната включват хроничен недостиг на храна, изнудвания, отвличания с цел откуп и принудително разселване на населението, което допълнително усложнява осигуряването на свободни и честни избори. Около 12 процента от жителите на Хаити живеят във временни лагери или при приемни семейства.

Председателят на Избирателния съвет на Хаити, Жак Дезрозие, заяви пред Ройтерс в края на миналата година, че неговото ведомство е оценило стотици избирателни секции, но достъпът до тях впоследствие се е влошил значително, тъй като въоръжените банди са разширили обхвата на действията си извън столицата.

Предстоящите избори в Хаити представляват ключов момент за бъдещето на страната, но успехът им е тясно обвързан с преодоляването на дълбоко вкоренените проблеми със сигурността и осигуряването на необходимите ресурси. Световната общност и местните власти ще трябва да работят в тясно сътрудничество, за да гарантират, че този опит за демократично възстановяване ще бъде успешен.