„Китайският Нострадамус“ с мрачна прогноза: Предупреди за сценарий като нов „11 септември“

Мащабна атака срещу финансовата инфраструктура на Съединените щати би могла да има ефект върху обществото, сравним с този от атентатите на 11 септември 2001 г. Това е един от мрачните сценарии, описани от проф. Дзян Сюецин – роден в Китай канадски преподавател, придобил популярност в интернет като „китайския Нострадамус“.

Дзян не твърди, че разполага с конкретна информация за подготвяна атака. Той представя хипотетичен сценарий, до който казва, че достига чрез анализ на исторически модели, поведението на институциите и стимулите, които движат различни обществени процеси.

Преподавателят направи коментарите си при гостуване в подкаста The Diary of a CEO на Стивън Бартлет. Освен възможна атака срещу финансовата система на САЩ, той представи и далеч по-мащабната си теза, че през следващите десетилетия светът може да премине през дълбока цивилизационна криза.

Как изглежда неговият сценарий за „нов 11 септември“

Според Дзян една бъдеща атака не е задължително да прилича физически на случилото се през 2001 г.

Той разглежда друг възможен сценарий – удар срещу финансовата инфраструктура, който да засегне огромен брой хора едновременно.

„Ако има нов атентат като 11 септември срещу Съединените щати, смятам, че това ще бъде атака срещу американската финансова инфраструктура“, казва той.

За да обясни тезата си, професорът дава пример с обикновено ежедневно действие.

Човек опитва да плати покупка с телефона си, но транзакцията е отказана. След това установява, че няма достъп до банковата си сметка и не може да получи информация от финансовата институция.

В хипотетичния сценарий часове по-късно става ясно, че критична инфраструктура, съхраняваща финансова информация, е била атакувана и достъпът до важни данни е нарушен.

Според Дзян подобно събитие би могло да предизвика огромна несигурност и паника, защото хората внезапно биха загубили увереност, че имат достъп до собствените си средства.

Това обаче е сценарий, представен от самия него, а не информация за установена или непосредствена заплаха.

Защо го наричат „китайския Нострадамус“

Дзян Сюецин е завършил Йейл и развива собствени анализи за геополитическите и обществените процеси. Той е и автор на YouTube канала Predictive History.

През последните години добива популярност с прогнози за политически конфликти, икономически сътресения и бъдещето на световния ред.

Самият Дзян обяснява подхода си не с пророчества или свръхестествени способности, а с наблюдение на повтарящи се исторически модели.

По думите му той изучава „модели, стимули и начина, по който хората и институциите са действали в миналото“.

„Мисля, че има много хора, които не харесват това, което казвам. В момента съм една от най-поляризиращите фигури в света. Но се опитвам да подготвя всички“, заявява той.

Прогнозира много по-голяма криза през следващите 20 години

Предупреждението за финансовата инфраструктура е само част от значително по-мащабната прогноза на Дзян.

„Мисля, че живеем във време, в което светът се разпада“, казва той.

Според неговата теза технологичното развитие изисква все по-висока степен на специализация и взаимна зависимост между държавите. Геополитическите конфликти обаче действат в противоположна посока и насърчават страните да намаляват зависимостта си една от друга.

Именно това противоречие според Дзян може постепенно да направи съществуващите глобални системи по-нестабилни.

Той разглежда конфликтите, огромните дългове, икономическото неравенство и задълбочаващата се политическа поляризация като част от по-голям процес.

„Ще преживеем срив на самата цивилизация“

Най-крайната част от прогнозата му засяга следващите две десетилетия.

„Не живеем в Трета световна война. Не преживяваме просто промяна на световния ред. През следващите 20 години ще преживеем срив на самата цивилизация“, твърди Дзян.

Под „срив“ той не разбира непременно внезапно изчезване на съвременното общество. Тезата му е за постепенно отслабване на системите под натиска на растящите дългове, неравенството, политическите конфликти и общественото разделение.

За да обясни идеята си, Дзян прави паралел с кризите от края на бронзовата епоха, когато редица общества в Източното Средиземноморие преживяват тежки сътресения.

Историческите причини за колапса през късната бронзова епоха са предмет на научни дискусии и не могат да бъдат сведени само до климатични промени и миграция, както предполага опростеният паралел в първоначалния материал.

Прогнозите на Дзян също остават негов собствен анализ на бъдещето. Те не представляват доказателство, че описаните събития непременно ще настъпят.