Променени стратегии: Половин година след началото на конфликта с Иран, западни медии анализират целите на Тръмп
Днес се навършва половин година, откакто САЩ и Израел започнаха войната с Иран с удари на иранска територия на 28 февруари. Изтичането на тези шест месеца, съпроводено със снощното изявление на американския президент Доналд Тръмп, че в момента Вашингтон не преговаря с Техеран, тъй като се е концентрирал върху икономическия натиск над Ислямската република, е основна тема в световния печат. Лайтмотив в коментарите на западни издания е, че целите на САЩ в хода на тази половин година са се променили, като първоначалният план на Тръмп и министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху така и не се е осъществил.
"Шест месеца по-късно войната в Иран промени Близкия изток, но не по начина, по който нейните архитекти - САЩ и Израел, се надяваха", гласи заглавие в британския в. "Индипендънт". "Изминаха шест месеца, откакто Съединените щати и Израел нападнаха Иран с вечната цел да трансформират Близкия изток чрез военна сила. Регионът се промени, но не по начина, по който те се надяваха", пише авторът на аналитичния материал Джоузеф Краус.
"Ислямската република преживя убийството на своите висши лидери и седмиците на тежки бомбардировки и намери мощен лост за влияние в Ормузкия проток. Арабските страни от Персийския залив видяха тревожни пропуски в американския чадър за сигурност, на който разчитат от десетилетия - и някои търсят други варианти за защита", продължава Краус.
Той отбелязва, че Израел е изложен на опасността от разрив със САЩ, най-близкия си съюзник, като в същото време надеждите за нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия - друга трайна амбиция на САЩ и Израел, са намалели още повече.
"Когато нападнаха Иран на 28 февруари, САЩ и Израел се надяваха да свалят неговото духовно ръководство и да го заменят с прозападно правителство. Вместо това те се озоваха в сблъсък с един "закоравял и много радикален режим“, казва за "Индипендънт" Барбара Лийф, висш дипломат, заемала поста на помощник държавен секретар за Близкия изток в правителството на предишния американски президент Джо Байдън. "Увереността на Иран, че не само може да оцелее, но и може да надделее и да пренареди регионалния политически пейзаж, нарасна през тези шест месеца“, добавя тя.
"Индипендънт" припомня, че в навечерието на войната Ислямската република е изглеждала по-уязвима от всякога - иранската валута се срина, като това предизвика едни от най-големите антиправителствени протести в историята на страната, бяха безмилостно потушени през януари, с хиляди убити; Израел и САЩ бомбардираха военните и ядрените обекти на Иран по време на 12-дневната война миналото лято, а прокси групировките на Техеран бяха победени от Израел във войните в ивицата Газа и в Ливан, последвали атаката на радикалната палестинска групировка "Хамас" на израелска територия на 7 октомври 2023 г.
"Ситуацията обаче се промени малко след първите удари на САЩ и Израел, тъй като Иран бързо намери нови лидери, а народът му – спасявайки се от войната – пренебрегваше призивите на нападателите да въстане отново. Иран на практика затвори Ормузкия проток - стратегически търговски път за петрол и газ, и атакува страни от Персийския залив, в които са разположени американски военнослужещи, разтърсвайки световната икономика. Тръмп се съгласи на прекратяване на огъня през април и подписа през юни споразумение с Иран, което изгуби тежест дни по-късно", посочва британският вестник.
"Индипендънт" обобщава, че половин година след началото на израелско-американските удари Иран е решен да упражнява постоянен контрол над Ормузкия проток и да го използва като коз, за да се предпази от бъдещи атаки и да си осигури компромиси по отношение на санкциите, без обаче да отстъпва по ядрената си програма. "Това е рискован ход, особено след като САЩ затягат блокадата си и обещават нови санкции срещу вече пострадалата икономика на Иран", смята вестникът.
Това издание обръща внимание и на класация на най-добрите президенти на САЩ, в която Тръмп, "както и се е очаквало", се постави на първо място, "над такива величия като Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн".
"Индипендънт" асцентира, че публикацията на настоящия американски държавен глава в социалните мрежи е била в отговор на видеоклип на Си Ен Ен. Скорошно социологическо проучване на американската телевизия установи, че 53 процента от републиканците посочват Тръмп като президента от тяхната партия, на когото се възхищават най-много. Така той изпревари по симпатизанти от партийната си среда Линкълн и Роналд Рейгън.
"Нелепата класация на Тръмп на "най-великите“ президенти всъщност е реплика на класацията на списание "Лайф" от 1948 г., като името му е добавено най-отгоре, а демократите, които не харесва, са най-отдолу“, написа експертът по теорията на конспирацията Майк Ротшилд в социалната платформа Екс, цитиран от "Индипендънт".
"Тези шест месеца война с Иран биха могли да накарат САЩ да преосмислят коренно ролята си в Близкия изток", извежда в заглавие друг британски вестник - "Таймс".
Щетите по американските военни бази в региона, нанесени с ирански нападения, могат да костват до 9 милиарда долара. Очаква се равносметката на Пентагона по този въпрос да доведе до препоръка към Тръмп да направи крачка назад, посочва изданието.
Резултатът от нападението на Тръмп срещу Иран е заложено от самия него фиаско, смята американският в. "Уолстрийт джърнъл". Изданието пише днес, че преди започнатата на 28 февруари война високопоставени фигури в правителството са били предвидили многото проблеми, които атаката срещу Техеран ще донесе. Те предупредили Тръмп и всяко едно от техните предсказания по-късно се сбъднало, е мнението на "Уолстрийт джърнъл".
Според изданието президентът е пренебрегнал всички предупреждения и е настоял да се атакува. "Резултатът: той попадна в порочен кръг и се обви в пашкул, който сам създаде", пише вестникът, според който затрудненото положение на Тръмп в момента е изцяло негово собствено дело.
"Ако беше послушал предупрежденията на подчинените си и беше спрял за малко, за да помисли, преди да реши да започне война с Иран, това абсурдно бойно поле никога нямаше да стане факт", отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Според източниците на вестника Тълси Габард, която впоследствие бе уволнена от поста на ръководител на американското разузнаване, е предупредила преди атаките през февруари, че ако върховният лидер на Иран Али Хаменей, бъде отстранен - както стана - държавното ръководство на Ислямската република ще стане още по-твърдолинейно и решено да притежава ядрени оръжия. "С други думи, убийството на аятолаха няма да доведе до "смяна на режима“, а до нов лидер, с когото е още по-трудно да се преговаря, и този ход ще има обратен ефект", отбелязва изданието.
Габард е казала и че според разузнаването новото ръководство на Иран бързо ще затвори Ормузкия проток и ще прекъсне световната верига на енергийно снабдяване, акцентира "Уолстрийт джърнъл". Според вестника тя е предрекла и иранските атаки срещу американски военни бази в региона на Персийския залив, като целта на Техеран ще бъде да докаже, че американската защита на региона е ненадеждна. "Всичко, което е казала Габард, се сбъдна", заключава "Уолстрийт джърнъл".
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също е бил настроен скептично относно военни действия. "Той искаше ядреният въпрос да бъде уреден чрез преговори, твърдейки, че икономиката на Иран вече е на края на възможностите си и има реален шанс Техеран да отстъпи. Тръмп обаче отказа да отстъпи. Той беше решен на война. И тук се появи израелският премиер Нетаняху. Неговият план за нападение срещу Иран, представен точно в този момент, пасна идеално на Тръмп", пише изданието.
"Уолстрийт джърнъл“ съобщава, че в хода на войната обаче Тръмп е бил дълбоко озадачен от това, че Иран е оказал съпротива. Той е питал непрекъснато подчинените си: "Защо Иран не отстъпва?" Затова и се е обърнал към дипломацията, за да излезе от безизходицата, и се е стигнало до Меморандума за разбирателство от 17 юни. "Но за това бързаше Тръмп, а не Иран. Техеран знаеше, че времето е на негова страна и продължаваше да бави събитията и да създава проблеми", посочва изданието.
"Целите на САЩ се промениха след 6 месеца война с Иран. Ормузкият проток вече е основен проблем" е заглавието по темата в друг американски вестник - "Вашингтон пост". "През февруари президентът Доналд Тръмп заяви, че очаква войната, която току-що е започнал с Иран, да продължи от четири до пет седмици", припомня столичното печатно издание.
Шест месеца след началото на конфликта с Иран, започнат от САЩ и Израел, Европа е отстранена от преговорите, отбелязва на свой ред френският в. "Монд". "Всеки ден светът напомня на европейците, че нямат възможност да влияят на решенията, вземани в САЩ“, отбелязва в авторска статия за изданието политологът Пиер Рамон, който преразглежда специфичния контекст на споразумението от 2015 година, когато европейската дипломация играе централна роля в преговорите за ядрената програма на Иран.
"На 14 юли 2015 г., под позлатените тавани на виенския дворец "Кобург", представители на големите световни сили подписаха Съвместния всеобхватен план за действие - споразумение с Иран, което ограничава ядрената програма на Ислямската република срещу отмяна международните санкции. Тази сделка облекчи международната криза и откри нов път за мирно преструктуриране на динамиката на силите в Близкия изток. Тя беше подписана в Европа и отбеляза кулминацията на 12 години преговори, инициирани от европейците", пише Рамон в "Монд" днес.
Този момент бележи възхода на европейска дипломация, въплътена от Федерика Могерини, координатор на тези преговори, посочва политологът. Италианката Могерини е върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността от 2014 до 2019 г.
"Единадесет години по-късно, на 28 февруари 2026 г., САЩ и Израел започнаха бомбардировки на иранска земя, които, още в първия ден на конфликта, доведоха до смъртта на върховния лидер Али Хаменей, няколко ирански политически и военни лидери и няколко хиляди мирни жители, както и до унищожаването на военна и гражданска инфраструктура", отбелязва Пиер Рамон.
"Същевременно започнаха преговори между САЩ и Иран, като Пакистан действаше като посредник в Исламабад – този път преговорите се водеха на изток, а не на запад от Иран. Европейците не участваха. Сравняването на тези две места – Виена и след това Исламабад – повдига ключов въпрос: Как европейците играят толкова централна роля в преговорите, довели до споразумението от 2015 г., само за да изчезнат от сцената след избухването на 12-дневна война през 2025 г. и продължаването ѝ през 2026 г.? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да погледнем отвъд политическия театър", обръща внимание политологът.
Той се позовава на социологическо проучване, направено сред почти всички основни европейски дипломати, участвали в преговорите през 2015 г. Анкетата показва, че противно на това, което може да се предположи, преговорите с Иран относно ядрената му програма не са насърчили развитието на единна европейска дипломация, а вместо това са задълбочили нейната фрагментация.
"Всъщност преговорите през 2015 година потвърдиха доминацията на три държави – Франция, Великобритания и Германия, известни като Е3 – при оформянето на външната политика на континента", обобщава Пиер Рамон в "Монд".
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
