Виц: Майсторът на разказа

Седнали едни стари приятели в кварталната кръчма. От години се събират всяка вечер, та всичките си вицове вече ги знаят до болка. За да не си губят времето да ги разказват на дълго и широко, решили да ги номерират.

Единият отпива бавно от ракията, подсушва си мустака и казва:

- Двайсет и две!

Цялата маса избухва в бурен смях, удрят по масите, сълзи им текат от кеф.

Другият се обажда веднага:

- Осемдесет и девет!

Пак голям кикот, народът се превива, един даже паднал от стола.

Имало един нов в компанията, гледал ги стъписано, па решил и той да се включи, да не остане по-назад. Изпъчил се и извикал със силен глас:

- Триста трийсет и три!

Гробна тишина. Мухите се чуват как бръмчат. Никой дори не се усмихнал, само го гледат накриво. Оня се спекъл, зачервил се и изпелтечил:

- Е какво стана, бе? Лош ли е вицът?

А най-старият на масата го погледнал съжалително, въздъхнал тежко и му рекъл:

- Абе, вицът си е направо трепач... ама не можеш да го разказваш!