21 юни отбелязва пика на слънчевото греене в Северното полукълбо, лятното слънцестоене . Това е най-дългият ден и най-късата нощ в годината.
Именно от този момент започва астрономическото лято. В същото време в Южното полукълбо е обратното: денят е най-къс, а сезонът навлиза в зимната фаза.
Лятното слънцестоене е не само астрономическо явление, но и мощен културен символ. От древни времена то е вдъхновявало празненства, ритуали и размисли върху цикличния характер на живота. Въпреки че дните започват да намаляват след него, за мнозина то е празник на светлината, лятото и енергията на природата.
Какво е слънцестоене?
Думата „слънцестоене“ произлиза от латинските sol (слънце) и stitium (стоп, пауза). По това време Слънцето достига най-високата си точка в небето и сякаш „замръзва“ за няколко дни, преди да започне своето пътуване към зимата. След слънцестоенето дните постепенно започват да намаляват, докато не настъпи зимното слънцестоене през декември.
Това явление е свързано с наклона на земната ос – около 23,5 градуса. Докато Земята се движи в орбита около Слънцето, ъгълът на наклона влияе върху разпределението на слънчевата светлина между полукълбата.
Слънцестоянията са ключови точки в слънчевата година, когато дневната светлина достига своите крайности. Юни е максимумът в Северното полукълбо, декември в Южното полукълбо. Това са важни етапи не само в астрономията, но и в културата: човечеството ги отбелязва от хиляди години.
Ритуали и традиции на лятното слънцестоене
Лятното слънцестоене исторически е било белязано от церемонии, фестивали и ритуали, които почитат слънцето, плодородието и природните цикли. Някои от най-известните и почитани традиции продължават и днес:
Стоунхендж (Англия): Един от най-емблематичните паметници на слънцестоенето, чиито мегалити са подредени така, че по време на лятното слънцестоене слънцето изгрява директно над главната арка. Всяка година хиляди хора – от туристи до съвременни друиди – се събират тук, за да наблюдават изгрева на слънцето на 21 юни.
Еньовден (Швеция и Финландия): Един от най-важните празници в годината в Скандинавия. Чества се с танци около майското дърво, песни и огньове. Това е време, когато слънцето едва залязва под хоризонта.
Иван Купала (славянски страни): Традиционен празник, отбелязващ слънцестоенето, с прескачане на огън, плетене на венци, гадаене и къпане в реки. Той символизира пречистването и силата на природата.
Инти Райми (Перу): Древен фестивал на инките в чест на Слънцето и бога Инти, празнуван в Куско. Той включва театрални церемонии, музика и ритуални шествия.
Бели нощи (Санкт Петербург, Русия): Въпреки че не са пряко свързани със слънцестоенето, белите нощи се случват през този период. Те се празнуват с културни фестивали, концерти и масови тържества.
Астрономия и сезони
Слънцестоянията и равноденствията отразяват положението на Земята спрямо Слънцето:
Слънцестоенето е моментът, в който слънчевата светлина е най-силно наклонена към едно от полукълбата. През юни Северното полукълбо е най-близо до Слънцето, през декември – Южното.
Равноденствието е денят, в който денят и нощта са приблизително еднакви по продължителност. Пролетното равноденствие е около 20 март, есенното равноденствие е около 22 септември.
В допълнение към астрономическия календар има и метеорологичен календар , където сезоните започват в началото на месеца: лято – 1 юни, есен – 1 септември и т.н.
