Идната седмица (на 3 март) започва 49-дневният Велик Възкресенски пост, който тази година съвпада по време за всички християни по света. Мнозина у нас обаче често задават въпроса – как постят инославните вероизповедания, и съществува ли въобще въздържанието и в другите религии. Отговорът е положителен, като постът е доста строг и духовно обвързан у Православието. Например в първите три дни от Великденския пост монаси и монахини (а и някои миряни) правят подвига – тримирене. Той не е задължителен, а е пожелание. При него в продължение на три дни (обикновено първите – понеделник, вторник и сряда) не се яде нищо и не се пие вода. Тримирилите на четвъртия ден приемат нафора – осветен хляб в олтара, и пият богоявленска вода.
Великият пост започва с така наречените „заговезни“. В момента се намираме в седмицата преди Сирни заговезни (2 март). Минали са Месните заговезни (на 23 февруари) и месото вече е изключено от менюто според православните традиции. Остават позволени само млечните храни (яйца, мляко, сирене и производните им). Седмицата се счита като преходна и подготвяща тялото за строгия Великденски пост. През уикенда (в неделя) е Сирни заговезни, на който млади и стари си искат прошка по християнски.
Според Църковния устав след 3 март вече се забранява блажната храна — месо и млечни продукти. В най-общия случай болните, бременни, малките деца и пътешествениците са освободени от говеене или са на по-облекчен режим. Въздържанието включва отказ от тържества и венчавки. Църковните бракове са забранени не само до 20 април, а чак до Томина неделя (27 април). А, ако някой е на зор за венчило в работен ден, то може да го направи още от Светлата сряда (23-ти вкл.) нататък.
Иначе за т.нар. говеене се говори още в Стария завет. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи Десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост се удостоил да види Божията слава (3 Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Христос се оттегля за 40 дена в пустинята, за да се подготви чрез лишения за своето появяване пред обществото. Повярвалите в Него започнали да постят още от времето на апостолите. Но всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел.
В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
През Средновековието постите и на Запад са били изключително строги. Правилата там обаче са либерализирани още от папа Юлий III (1550-1555) като „ответен удар“ срещу реформираните църкви, които отхвърлят поста по принцип. Той разрешава употребата на т.нар. „течно месо“- масло, яйца, мляко и производните му. Днес постът в Католическата църква е символичен. Въздържанието от месни ястия е задължително за петъците от цялата година, но през Великия пост то се спазва само два дни – на Пепеляната сряда (католическият пост започва в срядата след понеделника на православния – 5 март) и Разпети петък.
На Пепеляна сряда главите на вярващите се поръсват с осветена благословена пепел с думите „Помни, човече, че си прах и в прах ще се превърнеш“.
Мнозина от говеещите смятат, че постенето се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна – телесният пост, който сам по себе си е безсмислен без духовен такъв.
Ето как свети Атанасий разяснява смисъла на поста с безценни напътствия:
„Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден, не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас… Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен“.
Най-краткият е в юдаизма
Пост има във всички религии по света. Най-краткият пост е еднодневният в юдаизма – Йом Кипур или Съдният ден, който тази година се пада на 1 срещу 2 октомври. На този празник нищо не работи, а хората си искат прошка. Вярва се, че тогава Бог оценява всички извършени от човека дела през годината и се определя по-нататъшната му съдба, пишат от пловдив24.бг.
Счита се, че Мохамед също е постил, преди да му бъде разкрито свише съдържанието на Корана. По този случай се чества деветият месец от ислямския лунен календар – Рамазан, който през тази година е от 28 февруари до 29 март. Вярващите спазват строг пост през светлата част от денонощието с отказ от храна и дори вода. След залез слънце обаче е позволено яденото на всякакви храни.
Пантеонът с божества в индуизма е огромен, така че винаги има повод за някакъв пост. На някои места девойките се въздържат от храна, за да привлекат идеалния си съпруг.
