Мартин Кънев е на 25 години, от София. Завършил е компютърни науки в Англия. В момента работи като софтуерен инженер и разработва секретни финансови системи. Има медали по плуване, тренирал е още тенис, всякакви видове сърф, гмуркане и катерене. Обвързан. Ето какво сподели той за „Телеграф“:
– Мартин, честита победа. Как се чувствате като големия победител в „Игри на волята“ – сезон 6?
– Благодаря. Чувството е много готино, защото аз влязох в предаването с идеята, че ще бъда победител. Още преди изобщо да ме одобрят на кастинга винаги съм си казвал, че ако вляза в „Игри на волята“, ще е за победа, а не за популярност и за последователи в социалните мрежи и съм много доволен, че в крайна сметка го постигнах. От самото начало си имах цел и стратегия и я следвах.
– Браво за откровението, че казвате, че сте влезли за победа, защото много хора твърдят, че са за емоцията, а реално всеки мечтае за финал.
– Не съм много сигурен, че всеки влиза за победа. В риалити формати влизат и хора, които искат слава, ама аз не съм от тях. Ако не си влязъл за победа, няма как да стане сблъсъкът, шоуто.
– Кой остава след шоуто най-близкият ви и кого усетихте най-много до себе си като душевност?
– Най-много се опознахме с Добрин и си останахме най-близки. Бяхме си морална подкрепа един на друг. Давахме си стимул и хъс, за да надграждаме. Едновременно се виждахме и като най-голямата си конкуренция.
– Планирали ли сте как ще похарчите наградата от 100 000 лв.?
– Имам няколко идеи за неща, в които искам да инвестирам ресурсите, но за момента няма да конкретизирам. Имам бизнес идея, но ще я запазя в тайна.
– Кой ви беше най-трудният момент в шоуто?
– Няколко момента са. Единият е около финалите, когато доста от хората ни виждаха като мишени и искаха да ни отстранят. Виждаха богатството. Покрай множеството хвалби от Ралица и Димо се насъбра усещане в останалите, че в крайна сметка наистина сме конкуренти за победата и трябва да се постараят да ни елиминират, за да могат и те да се справят, защото имаме прекалено много грошове и ако си купим на полуфинал предимство, с нашите умения най-вероятно ще достигнем и финал и това ги притесни. Усещах, че почти всички са срещу нас и не ми беше лесно. Другият момент бе, когато ми се насъбраха прекалено много седмици глад. Това бе около 7-ата седмица и натрупалия се глад бе доста неприятен.
– Кое бе първото нещо, което хапнахте, когато излязохте като победител?
– Много време вътре си мислех за сладолед и това беше едно от първите неща, който ядох след излизането ми (смее се).
– Още в началото на нашето интервю казахте, че сте си имали стратегия, която сте следвали. Имаше ли момент обаче, в който се усъмнихте, че това е правилният път?
– Да, имаше момент, в който се усъмних дали стратегията ми е правилна. Още в предишни сезони бях забелязал, че когато двама души играят заедно, може много добре да се получи и да се подкрепят. Аз знаех, че първо ще ни е много по-добре, защото ще си имаме подкрепа, а от друга страна останалите ще ни виждат като сила и малко или много ще искат да се приобщават към нас.
Пред зрителите пък, ако успеем да си запазим приятелството, ще е, че сме си отстояли мъжката дума. В някакъв момент започнах да се съмнявам, защото не знаех как изглежда навън. Колкото повече напредвахме и аз, и Добри, толкова повече искахме победата. И двамата имахме цел да развием нашите си образи, но играейки заедно, знаехме, че малко или много това нещо се жертва, защото, когато аз направя нещо положително, то малко или много се приписва и на него и по същия начин бе същото и с отрицателното усещане.
Това беше моментът, в който се чудех дали искам да продължа с тази стратегия или да се подкрепяме, но да играем индивидуално. Малко или много обаче играта ни беше завладяла и трябваше да си се държим заедно двамата, иначе много хора щяха да се обърнат срещу нас.
– И в живота ли сте такъв – на всяка цена да искате победата?
– Не, когато преследвам цели и мечтите си, давам всичко от себе си, но не всичко е на всяка цена. За мен невинаги целта оправдава средствата. В този случай конкретно и в тази игра доста неща, които може би до някаква степен прекрачват някои граници, но просто се опитвах да спечеля.
– Имате ли фаворит от предишни сезони, на когото се опитвахте да подражавате по някакъв начин?
– Да. Реално самата идея ми хрумна от Андрей и Елизабет от 3-ти сезон. Много ми хареса колко сплотени бяха накрая и бяха жертвоготовни един към друг. Тогава си казах, че това би било готина стратегия и може да се осъществи в по-мащабен план.
– За трети пореден сезон на финала бяхте само момчета. Смятате ли, че игрите стават все по-трудни за дамите?
– Предаването всяка следваща година надгражда и е по- рудно и по-екстремно. Това иска и зрителят, по-тежки и трудни битки, но колкото по-тежко става, толкова е по-сложно жена да се конкурира с чиста мъжка сила.
– Вие носите очила, изпитахте ли някакви трудности по време на битките?
– Имаше няколко пъти, в които можеше да преценя да играя с лещи или с очила, и макар да ми е било по-трудно с очила, аз избирах това, за да дам пример и да стимулирам други хора, че носенето на очила не е спирка да бъдат активни и да спортуват, и това не е нещо, което може да ги спре от поредното приключение.
– Да ви върна малко във времето назад. Вие сте софтуерен инженер, разработвате секретни финансови системи, откъде дойде желанието да участвате в „Игри на волята“ и как се решихте да отидете на кастинга?
– Фен съм на предаването от няколко години. Все си казвах, че много ми харесват битките и мислех, че бих се справил добре в такова предаване. Няколко години се спирах, смятах, че не съм достатъчно подготвен, защото си знаех, че ако влизам, искам да спечеля. В крайна сметка един мой приятел се престраши да се яви на кастинга и след като ми сподели, реших, че е време и аз да се пробвам. Да не остана по-назад (смее се).
– Какво се случи с него? Той не премина ли кастингите?
– Не, той не усоя да продължи на кастингите, но пък на мен ми се получи от първия път.
– Имате медали по плуване, тренирали сте гмуркане, но е интересна историята, която ви кара да започнете да плувате. Били сте на 4 годинки, когато ви бутат в басейн.
– Да, така беше. Наистина така се случи. Практикувал съм много спортове през всички тези години и затова мога да бъда благодарен на моите родители, че са имали възможността да си го позволят и че са отделяли време, за да ме водят на различни спортни занимания. Майка ми е от Бургас и тя държеше да мога да плувам (смее се). Така бе поставено началото, а след това и много други спортове практикувах.
– Тенис, катерене…
– Да. И на корт, и на маса. Доста добър бях в училище и с футбол, хандбал. Винаги съм спортувал много.
– Това може би много ви помогна в Игрите?
– Точно. Това най-много ми помогна в „Игри на волята“, защото минавайки през всички тези спортове, изградих една спортна култура и опознах тялото си. Какво мога и какво не. Добих осъзнатост към детайлите, най-вече от тениса.
– Занимавате се и с редене на пъзели. Това хоби, ако мога така да го нарека, откъде се зароди?
– Да, даже имам нов пъзел, който съм започнал да редя. Не е много голям, с 1000 части е, все пак да може да се освободи и масата за хапване в някакво разумно време (смее се). Защото, когато започнем да го редим, и се заема голяма площ. Интересът ми към пъзелите се зароди от приятелите ми в детството. Те винаги са били хора, които обичат да учат и обичат менталните предизвикателства. Всичко започна в 3-4-ти клас, с логически задачки по математика, да търсим решение. Впоследствие премина в решаване на логически пъзели, оттам и на нормални пъзели. Това е нещо, което ми доставя удоволствие. Успокояват по някакъв начин. Често за Коледа получавам подаръци – пъзели. Най-готино е, когато го редиш с някого другиго.
– Казахте, че от малък сте имали приятели, които са ученолюбиви. Вие бяхте сочен в коментарите по време на „Игри на волята“ като най-умния участник. Как приемате тези твърдения?
– Не мога да твърдя, че съм най-умният участник, защото е трудно измеримо, но аз като човек съм инвестирал много в това да се развивам. Любознателен съм, обичам да уча нови неща и ми харесва да предизвиквам ума си.
– След като победихте, кой бе първият човек, когото чухте по телефона?
– Майка ми. Звъннах й и реално тя първата секунда не можа да ме познае, защото аз толкова силно виках на финала, че си загубих гласа и направо аз не можех да си го позная (смее се). Много се зарадва, като ме чу.
– На финала вие казахте, че посвещавате победата на своя баща, който вече не е сред нас…
– Да. Казах, че посвещавам победата на родителите си. И на двамата, защото нищо от това, което направих, нямаше да е възможно без тях. Всички тези физически изпитания, пред които минах, това, че не се предадох ментално и не паднах психически, вярата, че мога да спечеля, е благодарение на тях и това, че са инвестирали толкова много в мен и бях щастлив, че нося победа, която не чувствам само моя, а и тяхна.
– Поздравления за думите. Вие не използвахте и личните си загуби, за да се домогнете до сърцето на зрителя, а много от нас разбраха едва накрая.
– Сега, като гледам отстрани, може би трябваше малко повече да играя за зрителя, но вътре играта доста ме беше завладяла и не мислех чак толкова, че има и неща, които не са чак толкова добър пример – като саботажите и по-надменното отношение. Това не ми хареса как изглежда на камера…
– Кой беше най-ценният урок, който научихте от баща си?
– Да не се предавам в никакъв случай. Винаги се сещам как когато имаше криза или беше трудно, никога не е хленчил или казвал, че не може да се справи. Винаги го виждах като една машина, която отиваше, работеше и намираше и време да отдели за нас. Винаги съм го виждал, че му се живее, а не иска просто да се остави по течението. Искаше винаги нещо да направи и да бъде главният герой. Това е най-хубавият урок и пример, който имам от него. Черпя енергия от това, което съм видял от него.
– Да си поговорим за любовта. Все още ли сте обвързан?
– Да. В крайна сметка се опитвам да инвестирам във връзки, които са по-дългосрочни. Когато с един човек вече се познавате, нещата са доста по- хубави, защото се подкрепяте и си имате доверие един на друг. Хубаво е да имаш човек до себе си, който те разбира и подкрепя.
– Как ще посрещнете празниците?
– Всяка година си имаме обичай да пътуваме. Много хора празнуват вкъщи, но нашето семейство обича да пътуваме заедно. Тази година ще бъдем в България, но пак ще сме на почивка.
– Какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Всички да са живи и здрави, да си поставят цели и да си ги поглеждат, за да не забравят накъде вървят. Да не падат духом, да се обичат, да бъдат мили един с друг и да вярват в себе си, че нещата ще се подредят.
