Не сме женени, живеем заедно от около година. Аз се разведох преди шест месеца, а той официално се раздели с жена си едва преди месец. През цялото това време бившата му съпруга не му даваше развод и ситуацията беше напрегната и сложна.
Той има деца от предишната си връзка, които никога не съм виждала. Още по-сложно стана, защото той напусна семейството си заради мен. След раздялата майката веднага настрои децата срещу него. Толкова се страхуваше от реакцията ѝ, че дълго време не смееше да ги доведе при нас. Опасенията му бяха, че ако тя разбере, ще направи всичко възможно да ги лиши от всякакъв контакт с него.
Сега, когато нещата уж са се поуспокоили, едно от децата отказва да идва само. Причината е, че му е внушено, че ако прекрачи прага на дома ни, ще бъде предадено, ще живее с „вещица“ и баща, който ще го тормози. Детето буквално се страхува и дори е заплашвано с бой, ако се осмели да дойде при баща си.
Най-малкият му син често ме обижда, въпреки опитите на партньора ми да обясни, че не съм лош човек. Но е трудно да се говори с дете, което е изслушвало всякакви измислици за мен – и от майка си, и от баба си. В техните очи аз съм чудовище. Детето е повярвало, че съм го омагьосала и дори казва на баща си, че ще бъде щастливо, ако умра. А аз – аз наистина се старая. Помагам му с документи, съвети, с всичко, свързано с децата му.
Сърцето ми копнее да имам свое дете. Но бившата му съпруга разнася слухове, че съм безплодна. А самият той… сякаш не иска да имаме дете заедно. Това ме боли. Боли ме дълбоко, защото той вече има деца – от друга жена – а за нас едно дете остава само мечта. Веднъж ми каза, че „децата от любимата жена винаги са най-обичани и желани“. Но не разбрах – дали говореше за своите деца от предишния си брак… или за детето, което може би никога няма да имаме заедно.
Ирина, 39 годишна