Това лице е разпознаваемо от всички, но историята й остава забулена в мистерия. Лиза Герардини, обикновена флорентинка от 16 век или жената, вдъхновила Леонардо да Винчи да създаде най-мистериозния си шедьовър? Наистина ли беше същата „Мона Лиза“, която днес ни се усмихва от платното в Лувъра?
Лиза Герардини е родена на 15 юни 1479 г. във Флоренция в семейство, което някога е било влиятелно, но е загубило предишния си статус още преди тя да се роди.
На 15 години е омъжена за 29-годишния търговец на коприна Франческо дел Джокондо. Смята се, че именно този съюз е довел до създаването на един от най-известните портрети в света.
Според една от версиите портретът е поръчан от самия Франческо, който иска да увековечи красотата на жена си и да отпразнува финансовия им успех. Смята се, че Леонардо да Винчи започва работа по картината през 1503 г., когато Лиза е на 24 години.
Художникът обаче никога не дава картината на семейство Джокондо. Поради склонността си към перфекционизъм, наранявания и постоянни нови проекти, той не завършва творбата и по-късно я взема със себе си във Франция, където остава след смъртта му. Смята се, че да Винчи е работил върху тази картина през последните години от живота си.
След смъртта му картината е придобита от френския крал Франциск – тя влиза в кралската му колекция до Френската революция, а след това се озовава в ръцете на бунтовниците. През 1797 г. Мона Лиза е изложена в Лувъра в Париж.
Но дали Лиза Герардини наистина е „Мона Лиза“? Дълго време имаше съмнения. Някои изследователи смятаха, че моделът може да е тя, но имаше и други версии: куртизанка, испанска аристократка и дори… самият Леонардо да Винчи в женски образ.
Съвременните изследвания потвърждават, че Лиза е вероятният модел. През 2005 г. германски историк откри бележка на 500 години от Агостино Веспучи, близък приятел на Леонардо да Винчи, в която се споменава, че художникът работи върху портрет на Лиза Герардини. Но без други изображения на жената учените не могат точно да определят чертите на лицето й и да ги сравнят със световноизвестната картина.
Дел Джокондо беше търговец на коприна и двойката живееше удобен, макар и скромен живот във Флоренция. През 1503 г. те се преместват в голяма къща на Via della Stufa. Лиза роди на съпруга си шест деца: Пиеро, Пиер, Камила, Мариета, Андреа и Джокондо. Пиер и Мона Лиза умират в ранна детска възраст, Камила доживява до 19 години.
Самата Лиза беше обикновена флорентинка от този период. Някои историци твърдят, че нейната история може да е била много по-мрачна, отколкото се съобщава. И имаше слухове за съпруга й, че основата на бизнеса му не е коприна, а търговия с роби.
Твърди се, че Герардини се е разминала на косъм от личен скандал, когато двама мъже от влиятелното семейство Медичи се опитали да я съблазнят. Но тя по чудо излезе от тази история, без да опетни репутацията си.
След смъртта на съпруга си през 1538 г. Лиза Герардини изживява дните си в манастира Сант’Орсола във Флоренция. Тя почина някъде между 1542 и 1551 г. и погребението й беше посетено от голяма тълпа.
През 2010 г. група изследователи се опитаха да намерят останките й, за да създадат 3D модел на лицето й, но изследванията бяха неубедителни.
Има и много други версии за истинската самоличност на Мона Лиза. Сред алтернативните хипотези:
Това е портрет на Катрин, майката на Леонардо да Винчи.
Това е принцеса Изабела от Неапол.
Това е испанската благородничка Костанца д’Авалос.
Това е автопортрет на самия художник.
Това е образ на идеална жена, създаден от няколко реални прототипа.
Мистериозната усмивка на Мона Лиза, сложният фон на картината и енигматичната история създават аура на мистерия около тази творба. Всяка година милиони посетители на Лувъра се опитват да разгадаят неговите тайни, но истината може да остане скрита в дълбините на историята.
