Празникът Спасовден, познат като Възнесение Господне, е един от най-светлите в българската традиция.
Той се отбелязва винаги точно 40 дни след първия ден на Възкресението, когато душата на Иисус се възкачва на небето. През 2025 г. празникът се пада на 29 май (четвъртък).
Наименованието Спасовден идва именно от спасението на душата на Христос точно на 40-ия ден след Възкресението, предава Bulgaria ON AIR.
Паралелно с това християнско схващане за спасението на духа, съществува и още едно вярване, което приписва спасителна сила на този специален ден.
Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, Иисус Христос се среща с учениците си в продължение на 40 дни, за да им разказва за Небесното царство.
На 40-ия ден той се възкачва на небето и изпраща на своите чада Светия дух, като не престава да се застъпва за тях пред Отца.
На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.
Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
Според традициите, ако жената зачене на празника, се смята, че това е станало по магичен начин и не се тълкува като прелюбодеяние.
И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“.
Някога в източно-българските райони, болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки.
Един от известните български изрази е: „Те ти, булка, Спасовден!“ Замисляли ли сме се обаче, какво значи? Той идва от народния обичай за лекуване на безплодие. Според народните вярвания изневярата на Спасовден не се брои за кръшкане.
Жена и мъж, които нямат кръвна връзка, трябва да преспят под самодивско цвете. Двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и се заемат с основната задача. Около полунощ те трябва да лежат под самодивското цвете, познато като росен, и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 ч. през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. У дома никой, нито дори съпругът й, нямал право да пита жената какво се е случило. Ако все пак някой се осмели да попита дали е имало секс, жената трябвало да се направи, че не чува.
Според разказите от различни краища на България почти без изключение бездетните жени раждали след 9 месеца. Затова позволената изневяра срещу Спасовден се почитала и векове наред традицията не се прекъсвала. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.
На Спасовден празнуват всички, които носят имената Спас, Спаска, Спасимира, Сотир и др.