В момента минималната ставка е 90 евро за 1000 къса, има предложение да се вдигне двойно
Рязкото увеличение обаче може да доведе до ръст на контрабандата, който в България спадна до 2,3%
Буквално дни след като от 1 май 2025 г. у нас влезе в сила нова акцизна ставка за тютюневите изделия от 210 лв. за 1000 цигари, на хоризонта се задава тотална промяна на данъчната политика на Европейския съюз. Предвиждането е още по-рязко вдигане на облагането, което може да вдигне цената на кутия цигари до 10 лв. Преди около две седмици няколко сайта като eunews.it, еuractiv.com и eureporter.com публикуваха информация, че еврокомисарят по климата и данъчните въпроси Вопке Хукстра е имал закрита среща с евродепутати от комисията по данъчните въпроси. Поискал е от тях да се преразгледа сегашната директива за акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия и те да бъдат увеличени. Тази “дискретност” е била необходима, защото ревизията на документа не е в програмата на ЕК за тази година, обявена в началото на 2025-а от председателката Урсула фон дер Лайен.
Очевидно не става дума за непотвърден слух, тъй като на 26 май във Financial Times бе публикувано писмо-призив на няколко страни членки до председателя на Европейската комисия и до еврокомисар Вопке Хукстра в същия смисъл – да преразгледаме сегашната директива и да увеличим минималните ставки.
Заложените нива в приетата през 2022 г. директива ще бъдат променени нагоре, но както и досега се дава само минимумът, под който облагането не може да пада. Всяка страна определя сама точния размер. Това означава, че по-силно ще бъдат засегнати онези държави, които използват минималните нива. Това са страни с по-ниска покупателна способност, докато “богатите” в ЕС използват доста по-високи ставки.
Според Financial Times страните, призоваващи за по-високи минимални ставки, са Франция, Германия и Испания, а инициатор на писмото е Нидерландия. Сред останалите подкрепящи държави са Ирландия, Финландия, Латвия и Белгия. На обратното мнение са Чехия, Словакия, Италия, Гърция и Румъния, които се противопоставят.
От българското финансово министерство казаха, че позиция на страната ни за ревизия на данъчната директива все още не е изработена и за това е необходима санкция на кабинета. Но неофициално се знае, че везните в МФ клонят към това да се подкрепи ускореното вдигане на ставките, за каквото настояват богатите държави.
Какъв е нашият интерес
В България за първи път едва тази година с новия бюджет бе приет малко по-ускорен акцизен календар за идните 5 години. Ставката от 210 лева за 1000 къса цигари например се предвиждаше да се въведе от 1 януари 2026 г. Тя бе изтеглена няколко месеца по-рано с мотива, че така се подпомагат приходите в бюджета и се води по-успешна борба с тютюнопушенето.
Допреди няколко години България бе в догонваща позиция за изискванията на директивата и едва от 2024 г. въведе минималната ставка, която се предвижда в нея. Според новия акцизен календар в следващите 5 години облагането ще се увеличава още, като средното за ЕС ниво от 130-140 евро ще бъде достигнато през 2029 г. Но ако самата директива се промени, тогава ще се наложи по-рязко натискане на газта.
Според изтеклата във Financial Times информация конкретното предложение е всъщност стар вариант от 2022 г., който предвижда 100% увеличение на акциза на цигарите. Тоест от настоящия минимум 90 евро за 1000 къса да скочи на 180 евро. Само че към това трябва да се добави и натрупаната от 2022 г. до момента инфлация, с други думи минималното облагане не би било по-ниско от 210-220 евро, информират колегите от 24часа.бг.
Това е твърде голямо предизвикателство за България и други държави, които държат акциза на сравнително ниски нива. Ако облагането скочи от 210 лева на 210 евро, а самият налог съставлява до 80% от крайната цена на цигарите, удрянето по джоба на пушачите ще е доста болезнено. Дори ако има някакъв преходен период.
Опасенията на повечето финансисти са, че ще има рязко увеличение на контрабандата и нелегалното производство
А България успя след 10-годишни усилия да ги сведе до минимум. В момента едва 2,3% от продадените на нашия пазар цигари са произведени нелегално и продадени без акциз, докато средното за ЕС ниво е 8,3%. Вносът само от Китай в Европа на нерегламентирани никотинови продукти – вейпове, електронни цигари и т.н., е на стойност около 10 млрд. евро годишно. Ако не се намери точният баланс при облагането, е твърде възможно вместо повишени приходи да има загуби.
Например при общи данъчни приходи от тютюневи изделия в ЕС от 112,9 милиарда евро годишно нелегалният пазар води до загуби от 11,6 млрд. евро годишно.
Специално в Нидерландия – страната, от която е еврокомисар Вопке Хукстра, контрабандният пазар достига до над половината от потреблението след последното увеличение на данъците.
Италия, която е сред страните с по-нисък от средния за ЕС акциз и значими инвестиции в производството на алтернативни продукти, изпрати писмо до комисаря, подписано от вицепремиера Антонио Таяни. В него той настоява за яснота по бъдещите действия, като предупреди, че ще защитава алтернативните на традиционните цигари продукти, за да не се обезкуражат иновациите и да не се засегне заетостта.
Според експерти от тютюневата промишленост не бива да се пренебрегва и приносът към бюджета на акцизите и ДДС, което се начислява. В мотивите на българския бюджет за тази година пишеше, че повишената ставка за тютюна и тютюневите изделия се очаква да донесе допълнително 203 млн. лв. през 2025 г., а общият ефект за периода 2025-2028 г. да достигне над 950 млн. лв. Това генерира и положителен ефект върху приходите от ДДС в размер на около 50 млн. лв. за всяка година .
Ще има такса и за филтрите
Държавата се кани да въведе такса за филтрите на цигарите, която да се плаща от производители и вносители. Тя се въвежда във връзка с изискванията за намаляване на въздействието на пластмасови продукти върху околната среда, става ясно от промяна в наредба, пусната за обществено обсъждане.
Предложението на екоминистерството е да се плащат по 25 ст. на килограм. По всяка вероятност това допълнително плащане ще вдигне и цената на кутия цигари.
В мотивите се посочва, че в момента няма законови разпоредби, указващи заплащане на дължимите продуктови такси към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Липсвала и дефиниция за пластмасов продукт за еднократна употреба и производител на такъв продукт. С промените в наредбата тези пропуски се отстранявали.
Около 6 трилиона цигари се произвеждат годишно и над 90% от тях съдържат пластмасови филтри. Това е повече от един милион тона пластмаса. Според Световната здравна организация около две трети от фасовете се изхвърлят на тротоари и улици или се спускат в улуци, откъдето се пренасят в реките и океаните.
