Явор Бахаров говори за най-голямата си болка в живота, за любимата си и своя полубрат. Актьорът открехна завесата към личните си драми пред Петър Дочев в „Преди обед“.
Без време загубих баща си, когатго бях ана 25 години. Тази пиеса, в която ще играя, разгадава отнношенията между баща и син, и откривам много неща, от които бях лишен. Защото аз нямах възможност да говоря с баща ми, след като завърших, и ми липсваше това общуване. Чрез тази пиеса се оптивам да намирам разни неща, и си задавам въпроса: Абе, аз не приличам ли адски много на баща ми. Има послания, че не всеки крал завещава короната на сина си, и не знаем какво от баща си ще получим, започна Явар.
Баща ми много държеше на това да мисля, тъй като усещаше, че от малък съм импулсивен и енергичен. Винаги ми е казвал да мисля, преди да кажа нещо или да направя нещо, и малко да се успокоя. Той виждаше, че съм неспокоен, и ми казваше да броя до десет и да вземам въздух, преди да постъпя по някакъв начин. Това ми отне доста време, продължи той.
Явор намекна още, че с Рая Пеева не бързат да сключат брак, тъй като и на двамата им е добре така.
Тя много ми помага, избра и костюма за моя герой в представлението. Вече много стъпки сме постигнали и доста време сме заедно. Дали ще е с официални жестове или спрямо по-сериозен обществен договор, засега няма нищо такова. Между нас е изтекла много вода, но си заслужава усилията да сме заедно толкова време, и смятам, че ще дадат резултат и животът става по-хубав, добави Явор Бахаров.
Взех си поуки от предни грешки, и опитвам да съм по-смирен в обществото и да не правя повече обществени провинения. С възрастта и темперамента всичко си уляга, което е съвсем нормално. Съжалявам, че съм изпадал в много ситуации, при които излагам майка ми и съвестта на баща ми. Съжалявам, че съм причинил тези притеснения и несгоди на близките ми, каза още актьорът, пишат от петел.бг.
В пиесата „Трима крале“ се разглеждат и отношенията между полубратя, които имат общ родител. Аз също имам полубрат от баща ми. Той се казва Лазар и е на 17 години. За мен е важно, че в този моноспектакъл, който е един час, разказваш и си оголваш душата пред хората. Пиесата завършва с молитва към хората да не съдим хората толкова жестоко и толкова прибързано, а да погледнем живота от различните гледни точки и да си направим по-ясна представа за нещата в живота, коментира Явор Бахаров.
