От малка помня, че в дома ни винаги имаше едно малко шишенце със светена вода, внимателно поставено на рафта до иконата. Баба ми често казваше, че това е най-голямото съкровище в къщата – по-ценно от злато и пари. „Светената вода пази, лекува и отваря пътища, стига да я ползваш с чисто сърце“, обичаше да повтаря тя.
Винаги на Богоявление – Кръщение Господне, баба ставаше рано и отиваше в храма. Там, след празничната литургия, свещеникът освещаваше водата, а хората я отнасяха по домовете си. „Тази вода е най-силна – казваше тя – взела е от небето благословията и от земята силата.“
Баба ме научи, че със светената вода могат да се правят ритуали, които пазят от лошо и привличат добро:
За прогонване на неуспеха – тя пълнеше малка паница със светена вода, поръсваше с клонка от здравец и минаваше през целия дом, като тихо изричаше молитви. „Така гоня лошото и каня доброто“, казваше.
Срещу зли очи и магии – когато усещаше, че в къщата има тежка енергия, тя носеше светената вода мълчаливо от църквата, умиваше лицето си и три пъти повтаряше: „Света вода в дома ми влезе, лошото излезе“.
За да не познаваме бедност – обикаляше с шишенцето вода всички ъгли на дома и казваше: „Където мина светената вода, там влиза късметът и се множи благото“.
Баба твърдеше, че светената вода не е само за празници. Може да я пиеш сутрин на гладно за здраве, да поръсиш децата, когато тръгват на училище, или да капнеш във водата за цветята – „и те са Божии създания“, усмихваше се тя.
Днес, когато и аз пазя своето шишенце със светена вода, усещам, че с него пазя и част от нейната мъдрост. Може някой да каже, че това са само стари обичаи, но за мен те са връзка с корените и сила, която не се вижда, но се усеща.
