Никой не може да каже със сигурност, но исторически – след влизането си в еврозоната, всяка държава е наблюдавала повишение на цените на имотите, така че такова очакваме и тук“. Това заяви в предаването „Ревизия“ по NOVA News Ралица Ценова, която е изпълнителен директор на от най-големите брокерски компании у нас. Тя коментира актуалното състояние на пазара и какви са тенденциите на него занапред.
По думите ѝ, след влизането в еврозоната се очаква повишение на доходите на хората, а оттам – те да започнат по-търсят повече и по-хубави нови жилища и така цената естествено ще се движи нагоре. Ценова не се нае с предположение за процента увеличение, но предупреди, че трябва да сме готови за него.
Според експерта балон на пазара на имоти в България няма. „Пазарът е напълно здрав и логичен. Зад високите цени стои търсене от потребителите, които искат по-хубави домове и затова почти всичко се продава веднага след като излезе на пазара“, подчерта тя.
Макар цените у нас да се са се увеличили със 115% за почти 15 години Ценова смята, че това не е много и дори е предполагала по-високо увеличение. „Ако го сравним с увеличението на всяка друга стока или услуга, ще видим, че не е толкова голямо. Цените на имотите следват логиката на увеличението на икономиката и доходите и е логично и разумно“, категоричен е експертът.
Ценова твърди, че пазарът е далеч от балон дори в най-скъпите квартали на София, и че българите са склонни да платят повече пари, ако искат да сменят жилището си с ново. При избор на първо жилище понякога се правят компромиси.
Цените на имотите не са важни само за потребителите – които купуваме и продаваме, но и за цялата икономика.
Голямата финансова криза през 2008 година тръгна именно след спукване на имотния балон в САЩ. После, съвсем като падащи плочки на домино, проблемът се прехвърли от Америка по целия свят. Имотният пазар зависи от банковата система и евентуален проблем с него срива и финансовите пазари.
Затова е толкова важно да си отговорим на въпроса за имотен балон ли говорим в България, имайки предвид постоянно повишаващите се цени в сектора? За година цените на имотите в са се увеличили с почти 5 процента. При наемите поскъпването е над 3 на сто.
Ако се върнем повече години назад – то вече говорим за двуцифрени скокове. Данните на Евростат показват, че от 2010 до 2024-та покупката на жилище в Еросъюза средно излиза с над 50 процента повече. При наемите поскъпването гони 30 на сто.
Логично е да се направи изводът, че в България увеличението е много по-високо. Данните на Евростат показват, че за 14-години у нас имотите са поскъпнали със 115 процента. С други думи цената им се е удвоила, че и малко отгоре. При наемите поскъпването е наполовина.
Оказва се, обаче, че страната ни съвсем не е шампион по този показател.
Първенството се държи от Унгария с невероятното увеличение от 234%. Следва Естония – с поскъпване от почти 230. На този фон поскъпването в България изглежда направо успокоително. В Италия обаче говорим за обратната тенденция – там цените спрямо 2010 намаляват с 4 на сто.
Подобна е и картината при наемите. Тук най-сериозен е скокът в Естония и Литва. У нас наемите от 2010 до 2014 се повишават с над 80 на сто. В Гърция обаче цените вървят в обратна посока. Там да живееш под наем излиза с 13 процента по-евтино.
Най-често тезата на българина е по-добре да изплащам собствен дом с десетилетия, отколкото да живея под наем. И още нещо: свикнали сме да смятаме, че за българина едно от най-важните неща е да купи дом. Оказва се обаче че не сме първенци по собственост. Като цяло почти 70 процента от домакинствата в ЕС избират да живеят в собствен дом. Срещу малко под 30 на сто – под наем.
Първенци по собственост на жилищата оказва се са Румънците – почти 100 процента. След тях са словаците. У нас собствениците на домове са 81 на сто. Германия е единствената страна в ЕС, в която преобладаващата част от населението живее под наем. Забелязвате, че всъщност най-високи са скоковете в страните от бившия Източен блок, което е логично. Там, където се тръгва от най-ниска база – има най-голям мегдан за растеж. Това се отнася не само за цените на имотите, но и за БВП, и за ниво на заплати и за стандарт на живот.
А когато погледнем само към България, ще видим, че строителите явно очакват търсенето на нови жилища да продължи да расте. Данните на НСИ показва, че през 2024-та новоиздадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са над 7700. В които трябва да има почти 40 000 нови апартаменти. Логично най-много са разрешителните в София – почти 1000. Докато във Видин говорим за едва 20.
От получаването на разрешение за строеж обаче до ключа в ръката на новодомеца минава доста време, което означава, че инвеститорите са убедени в търсенето години напред.
