Различната скорост на икономическо развитие в България не е опасност сама по себе си. Истинският риск идва от държавния бюджет, който поддържа скъп и раздут публичен сектор, докато общините нямат свобода да инвестират в собственото си развитие. Това предупреди пред бТВ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика в интервю.
Големите градове дърпат страната, но държавата спира движението
София, Пловдив, Варна и Бургас продължават да бъдат двигателите на българската икономика и да „заразяват“ околните общини с инвестиции и бизнес активност. Според Ганев столицата влияе икономически върху 30 до 50 общини, докато центрове като Русе успяват да окажат ефект едва върху три или четири съседни.
Човешкият фактор остава решаващ – демография, образование и квалификация. Варна е пример за това как силната образователна база може да постави град на равна икономическа линия до Пловдив. Добрата инфраструктура също играе роля. Пловдив се превърна в мощен индустриален център след развитието на Тракия икономическа зона.
Пандемията промени допълнително картината. Северни градове като Русе, Велико Търново и Благоевград привлякоха хора благодарение на дистанционната работа и появата на нови локални възможности.
Финансова зависимост държи регионите в подчинение
Икономистът е категоричен, че е наложително част от данъчните приходи да остават по места. Само така общините могат да планират и реализират развитието си според реалните си нужди, а не според това, което ще реши София.
Той определя сегашния модел като система на зависимост, която политизира разпределението на публичните средства и спъва икономическото движение. Според него държавата трябва да се оттегли от ролята си на централен разпоредител с всичко и да даде шанс на местната власт да носи отговорност за бъдещето си.
Разходите за администрация са опасно високи
Петър Ганев предупреди, че разходите за персонал са достигнали рекордните 11 процента от Брутния вътрешен продукт, при положение че обичайният размер за подобна икономика е между 7% и 8%. Неравномерното увеличаване на заплатите в държавната администрация, при което на едни служители заплатите растат с 40-50%, а на други само с 5%, вече създава сериозно социално напрежение и увеличава риска от нови протести.
За да се овладее ситуацията, според него трябва да се въведат по-строги фискални правила, а делът на разходите за персонал да бъде свален до максимум 10 процента от БВП.
Бюджетът не е социален, ако наказва работещите
В контекста на предстоящото второ четене на държавния бюджет икономистът призовава депутатите да ограничат разходите и да се откажат от вдигането на осигуровките. Той е категоричен, че един бюджет не може да се нарича социален, ако взема повече средства от всеки работещ човек, включително от най-ниско платените.
Според Ганев повишаването на осигурителната тежест удря най-много точно тези, които системата трябва да защитава – хората на минимална заплата – и пречи на бизнеса да създава нови работни места и да вдига възнагражденията.
