Слуховете на работното място са лоша работа. Когато се отнасят до бъдещето на фирмата, стават още по-лоша. Всеки от нас предпочита да бъде подготвен, ако бъдещето му чертае да стане безработен. Рядко обаче, работодателите са толкова съвестни и прями, за да споделят, че обмислят фалит, съкращения или редуциране на заплатите. Най-важното в случая е, че са длъжни да го направят.
„Фокус“ направи нужната справка със Законаи ето сентенцията:
Съгласно чл. 130, ал. 4 КТ работниците и служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения.
Освен това, съгласно чл. 130в, ал. 1, т. 2 и 3 КТ в случаите по чл. 7а КТ (в предприятия, включително в предприятия, които осигуряват временна работа, с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г КТ) работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта.
С оглед на цитираните разпоредби е необходимо да се прецени, дали „промяната в щатното разпределение на длъжностите“ е предизвикана, и/или свързана, и/или е в резултат на изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието и доколко е съществена, така че да се отразява на положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието.
Считаме, че няма пречка работодателят да предостави информацията на избраните представители на работниците и служителите, за да се гарантира спазването на законовите изисквания и за да не се пораждат спорове в тази връзка, категорични са експертите от МТСП.
Ако промяната засяга индивидуални трудови правоотношения (длъжност и характер на работата) на определени работници и служители следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ, която не допуска едностранно изменение на трудовото правоотношение. Изменение на трудовото правоотношение е допустимо по писмено съгласие между страните (чл. 119 КТ).
