Конституционният съд единодушно „отмени“ текст от Наказателния кодекс, който третира неравно водачите, които шофират с отнета книжка.
Съдът обяви за противоконституционна ал. 3 на чл. 343в от НК, която предвижда до три години затвор и глоба за водачи, които шофират, след като книжката им е била временно отнета с принудителна административна мярка.
Конституционният съд беше сезиран от съдията от Софийския районен съд Христина Гарванска, която поиска разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК (виж тук) да бъде обявена за противоконституционна.
Оспореният текст е приет от депутатите през 2016 г., като съдия Гарванска пише, че това е станало без мотиви и с нея шофьорите с ПАМ са третирани неравно, санкционирането им е произволно и е в нарушение на основни конституционни принципи.
Неравното третиране се изразява в това, че според ал. 1 на чл. 343в от НК с до 3 години затвор и глоба се наказва водач, който шофира без книжка, тъй като е наказан административно с отнемане на свидетелството, обяснява Lex.bg. Според ал. 2 на същия текст пък с от 1 до 3 години затвор и глоба се наказва водач, който в едногодишен срок от административно наказание за шофиране без книжка, е заловен да шофира отново. И в двете хипотези наказателната отговорност е въведена за шофьори, които веднъж вече са били санкционирани.
Според съдия Гарванска въведената наказателна отговорност за водачи, които шофират с отнета с ПАМ книжка, противоречи на принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), на правилото, че никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което не е обявено за престъпление при извършването му (чл. 5, ал. 3 от Конституцията) и на принципа за равенството пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията).
Искането на съдия Гарванска беше подкрепено от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, която в становището си до КС посочва, че със създаването на състава по чл. 343в, ал. 3 НК е нарушен и принципът за законност, изискващ законът достатъчно точно и ясно да определя престъпленията и наказанията за тях, за да се избегне всякакъв риск от произвол.
„Разпоредбата създава предпоставки за прояви на субективност при преценката дали едно деяние да бъде квалифицирано като административно нарушение или като престъпление… Това практически създава предпоставки за нееднакво третиране на еднакви случаи, като редът за реализиране на отговорността зависи изцяло от субективната преценка на наказващия орган, съответно на прокурора, извършилите на едни и същи по съдържанието им деяния ще бъдат подложени на различна по характер и интензитет принуда в зависимост от волята на наказващия орган, на прокурора, съответно на съда“, посочи още НК на ВКС (виж още тук).
КС: Неяснотата кога едно деяние е престъпление и кога е нарушение, създава произвол
В решението си конституционните съдии обстойно са проследили и анализирали дейността на депутатите, когато са приемали текста в НК, но така и не са успели да разберат дори основната им идея. Категорични са обаче в извода си, че в резултат на промените едновременно съществуват престъпление и административно нарушение за едно и също деяние, при това със значително различни по вид и размер наказания.
Тъй като няма никаква яснота кога деянието трябва да бъде третирано като престъпление и кога като административно нарушение, КС предупреждава, че това води до произвол. Съдът обяснява, че в такава ситуация отговорността би се определяла от субективната преценка на правоприлагащите органи.
„Определянето на вида на отговорност не може да бъде резултат от субективната преценка на правоприлагащ държавен орган, защото това създава предпоставка за произвол. Произволът, както трайно приема в практиката си Съдът, „представлява нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост. Забраната за произвол е важен материалноправен компонент от съдържанието на правовата държава и е приложима към всеки закон“, посочват конституционните съдии.
В решението си те припомнят и единствените мотиви, които депутатите са записали за въведената промяна в НК между първо и второ четене: „Предвидената наказателна отговорност за особено недобросъвестни водачи, които въпреки наложеното им наказание за лишаване от право да управляват МПС за определен срок, в срока на изтърпяване на наказанието го нарушават, следва да обхване и практически идентичните случаи на лишаване от правоспособност чрез наложена принудителна административна мярка“.
След това разпоредбата е била приета без никакво обсъждане, включително в пленарна зала. Освен това липсват анализ и оценка на последиците от криминализираното деяние, няма анализ на очакваната ефективност на предвиденото наказание, няма дори преглед на действащата нормативна уредба. В тази връзка КС добавя, че ако депутатите бяха прегледали поне действащото тогава законодателство, са щели да видят, че има разпоредба – чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП), която определя като административно нарушение шофирането, след като книжката на водача е временно отнета с ПАМ, за което се налага глоба от 100 до 300 лв.
С приемането на текста в НК обаче се стига и до парадокса да съществуват административно нарушение и престъпление с идентичен състав, но с много по-различни наказания. След този извод КС безуспешно е опитал да установи и целта на законодателя за този подход.
В решението си те напомнят, че в една правова държава парламентът трябва да спазва принципа на законност, а правните норми да гарантират конституционните ценности, принципи и права на гражданите (като проявление на справедливостта).
„За законодателя принципът на законност намира конкретно проявление в изискването създаваните от него правни норми да бъдат ясни, недвусмислени и разбираеми. Това изискване е особено стриктно по отношение на разпоредбите, чрез които законодателят дефинира едно деяние като престъпление и определя за него наказание, защото въведената чрез наказателния закон държавна принуда има потенциала същностно да засегне конституционни права и свободи на гражданите“, се каза в решението.
В него съдът обяснява, че нормите трябва да са ясни, предвидими и достъпни, за да разбират гражданите за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност, какво им е забранено, както и какво ще бъде наказанието, ако нарушат закона. В случая обаче, КС подчертава, че не е ясна дори основната идея на депутатите, за да може по нея и по пътя на тълкуването и прилагането да бъде изпълнен точно законът.
Освен всичко това, в решението си КС припомня, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) при „констатиране на признак/признаци за извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява“. В случая при идентичните състави на престъплението и на административното нарушение, прилагането на разпоредбата от ЗАНН би значило да се допусне, че с приемането на новия текст в НК, парламентът „мълчаливо е отменил административното нарушение“ от ЗДвП. Желание за такава мълчалива отмяна обаче очевидно не е имало в НС, тъй като по-малко от месец след промените в НК, депутатите дори са увеличили срока на принудителната мярка от 6 на 18 месеца.
КС посочва още, че депутатите не са отчели и факта, че ПАМ подлежат на предварително изпълнение, а заповедта за прилагането им може да се обжалва.
„Това значи, че основният признак относно обективната страна на престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК, а следователно и определената за него наказателна отговорност, е въз основа на акт, който би могъл да се окаже и незаконосъобразен, тъй като законосъобразността му може да бъде оспорена и да бъде предмет на бъдещо установяване от съд“, се казва в решението.