Първобитните цивилизации дъвчели смолата на дървото саподила
Дъвката е едно от онези неща, които приемаме за даденост. Независимо дали я дъвчем, или не, повечето от нас се сблъскват с нея ежедневно. От дъвките с ментолов вкус, които освежават дъха, до тези със сладки плодови аромати. Дъвченето на дъвка може да облекчи стреса и да помогне за контрола на теглото. Въпреки това прекомерното ѝ използване може да доведе до здравословни проблеми, особено за стомаха и челюстите. Ключът към безопасната и полезна употреба на дъвката е умереността и изборът на беззахарни варианти, които са по-добри за зъбите.
Дъвката има дълга история, която води началото си от древността. Първобитните цивилизации използвали природни материали за дъвчене. Най-често употребявали смолата на дървото саподила.
В Древна Гърция
дъвчели мастика
от мастикови дървета, а в Северна Америка местните индианци използвали смолата на иглолистните дървета като естествена дъвка.
През XIX век дъвката започва да се комерсиализира. Джон Къртис, американски бизнесмен, е сред първите, които започват масовото ѝ производство, използвайки смола от иглолистни дървета в щата Мейн. След хиляди опити през 1848 г. Къртис представя официално дъвчащото чудо от смола, като години след това добавя аромати и парафин за меко и гумено усещане. Годината е 1869-а, когато на пазара се появяват и дъвките на Томас Адам. Той успял да разработи рецепта, в която използва каучук от южноамериканското дърво саподила. През декември същата година зъболекарят Уилям Семпъл от Охайо вписва своето име в историята, като получава патент за производство на дъвка. Макар да не е първият, който я създава, Семпъл въвежда уникална рецепта, която прави продукта значително по-различен от предшествениците му. Неговата иновация включва съставки като въглен и креда, които имат не само структурна роля, но и лечебна цел. Като зъболекар той е силно заинтересован от устната хигиена и начините, по които може да помогне за поддържането на здрави зъби. Семпъл осъзнава, че дъвченето на определени вещества може да стимулира производството на слюнка, което от своя страна помага за почистване на зъбите и намаляване на риска от кариеси. Използвайки този принцип, той решава да създаде дъвка, която не само ще бъде приятно занимание, но и ще има терапевтични свойства. С времето рецептите се променят и усъвършенстват. Днес се използват различни синтетични и естествени материали, които предлагат по-добър вкус и текстура. Въпреки това приносът на Уилям Семпъл към популяризирането на дъвката като полезен продукт за устната хигиена остава част от историята на този обичан продукт.
Модерната
дъвка
се състои
от различни съставки, които се комбинират, за да създадат вкусен и дълготраен продукт. Гумената основа е главният компонент, който придава еластичност и текстура. Днес повечето дъвки използват синтетични гумени основи, които наподобяват естествената каучукова смола, защото са по-евтини за производство и по-издръжливи при различни температури. Подсладителите варират в зависимост от вида на дъвката. Най-често се използва захароза или глюкозен сироп, докато беззахарните версии съдържат изкуствени подсладители като сорбитол, ксилитол или аспартам. Ароматизаторите в дъвките придават специфичния вкус, който може да варира от мента до ягода, диня, пъпеш или ананас. Ароматизаторите могат да бъдат както естествени, така и синтетични. И не на последно място са омекотителите, които включват в себе си съставки като растителни масла или глицерин. По този начин дъвката се запазва мека и лесна за консумиране. Също много важна роля на омекотителите е, че те предотвратяват изсъхването на дъвката и спомагат за по-дълготраен вкус.
Стоматолози препоръчват
дъвченето на
беззахарни дъвки
след хранене, особено когато няма възможност за измиване на зъбите. Важно е обаче да се отбележи, че дъвката не може напълно да замени стандартните методи за поддържане на устната хигиена, като миенето на зъби и използването на конец за зъби. Дъвченето на дъвка има релаксиращ ефект и може да помогне за разсейване при стресови ситуации. Някои изследвания показват, че може също така да подобри концентрацията и паметта, което прави този продукт популярен сред студентите и хората с активен умствен труд. Въпреки ползите дъвченето на дъвка не е безрисково, особено ако се консумира в големи количества. Някои от потенциалните проблеми включват стомашни проблеми, челюстни проблеми и риск за зъбите.
Първата дъвка, която можела да прави балончета, е създадена през 1928 г. от Уолтър Димер, счетоводител в компанията Fleer Chewing Gum. Тя получава търговското наименование Double Bubble и остава популярна до днес.
Най-големият балон, направен от дъвка, е с диаметър 50,8 см. Рекордът принадлежи на Чад Фел от Алабама, който го постига през 2004 година.
През 1992 година в Сингапур дъвката била забранена като част от мерките на правителството за поддържане на града чист. Изключение е направено само за медицинските дъвки, и то ако си ги купиш с рецепта, пишат от 24часа.бг.
Всеки ден по света се дъвчат около 100 000 тона дъвка и това я прави един от най-популярните продукти в света.
