ЕК и ЕЦБ дадоха „зелена светлина“ за присъединяването на България към Еврозоната на 1 януари 2026 г. Окончателното „да“ се очаква на 8 юли.
„Ако продължим да работим по този начин, по който и сега, ще станем по-богати, тъй като тенденциите през последните пет години са българската икономика устойчиво да расте по-бързо от икономиката не Еврозоната. Ако това се запази, ние в рамките на следващите 15-20 години ще достигнем настоящите средни нива на Брутния вътрешен продукт на глава от населението в държавите от Еврозоната“, каза икономистът и финансист Борис Петров в предаването „Денят ON AIR“.
По думите му имаме добри тенденции през последните десет години и са налице всички условия те да се запазят.
„Ние сме в ситуация да имаме дефицит на трудовия пазар, което е уникално за икономиката ни от началото на прехода насам. Икономически активно население в България започва да намалява заради демографския процес. За достигането до средния европейски стандарт ще ни са необходими 10-15 години. Не е малко. Ние извървяхме дълъг път“, смята Петров.
„Сигурността на парите е гарантирана. Първо, защото валутният курс е такъв, какъвто е. Той е такъв от почти 30 години. Единствено ще се променят банкнотите, с които ние плащаме в магазините, доколкото ги ползваме. Статистиките показват, че ползването на банкнотите във времето намалява с навлизането на новите технологии за плащане“, обясни финансистът пред Bulgaria ON AIR.
Рисковете са свързани с условията за правене на бизнес в страната, които са влошени, слабите институции, корупцията, посочи Петров.
„Другите рискове са свързани с монополите, структурата на пазарите, влошаването на демографската ситуация на населението, което неминуемо има нарастваща фискална цена. Цените на активите също са една от дискутираните теми. Мнението на ЕЦБ и Европейския съвет за системен риск от последното тримесечие на 2024 г. е, че имаме известно надценяване. Държавите, които въвеждат еврото, има психологическа обвързаност, на всяка възходяща промяна на цените с това, че е променена банкнотата. Няма основание да се търси причинно-следствена връзка. Това е платежен инструмент. Цените се движат основно от предлагането, търсенето и от поведението на икономическите агенти“, обясни икономистът.
„Еврото по никакъв начин не е причината за повишението на цените. В същото време има солидно намаление на цените на горивата. Това е фундамент за намаляване на цената на доставка на стоката и логистиката. Българският бизнес обменя средно дневно между 250 и 300 млн. евро в лева и обратно. Той носи транзакционни разходи, те са свързани с комисионни. Еврозоната изглежда като развиващ се паричен съюз, който е отворен за приемане на нови членки“, подчерта Петров.
Намалението на баланса на БНБ ще стане по няколко канала, допълни гостът.
„Първият е вноската за капиталовото участие в ЕЦБ, която ще бъде извършена след официалното решение на Европейския съвет. Това ще възлезе на малко по-малко от 1 млрд. евро. Другата част за обмяна на банкнотите е около 15 млрд.“, обобщи Петров.
