Българските граждани вече няма да се нуждаят от здравни книжки, тъй като всички медицински дейности и услуги ще се регистрират и проследяват по електронен път
Това предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване, насочени към подобряване на контрола и информираността на пациентите.
Какво се променя?
С новите правила всеки здравноосигурен ще получава електронно уведомление за всяка извършена спрямо него медицинска дейност, дентална услуга или отпускане на лекарства, заплатени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това ще се отнася и за родители и попечители, които ще могат да следят медицинските услуги, предоставяни на децата или лицата под тяхна грижа.
Как ще става известяването?
Гражданите ще бъдат уведомявани по няколко начина:
SMS съобщения
Електронна поща
Стандартни чат-приложения
Приложението „еЗдраве“ (за активиралите тази услуга)
Целта е гражданите да имат постоянен достъп до информацията за своите медицински прегледи, лечения и отпуснати лекарства, за да се избегнат злоупотреби.
Край на измамите с фалшиви хоспитализации
Освен че ще улесни пациентите, електронното уведомяване ще бъде мощен инструмент за контрол. НЗОК ще следи в реално време извършваните медицински дейности, което ще позволи на контролните ѝ органи да засичат и предотвратяват злоупотреби – например неизвършени, но отчетени процедури, фалшиви хоспитализации и фиктивни рецепти.
Край на бумащината в здравеопазването
С промените в закона отпада задължението пациентите да носят хартиени документи при посещения в болници, поликлиники и аптеки. Всички данни ще бъдат достъпни електронно и ще могат да бъдат верифицирани в реално време.
Освен здравните книжки, ще бъдат премахнати и други остарели документи, които дублират информацията от електронните регистри и затрудняват както гражданите, така и медицинските специалисти.
Какво следва?
Новата система ще улесни достъпа до здравни услуги и ще подобри прозрачността в сектора. Наличните здравни книжки ще могат да се използват по желание, но повече няма да се издават.
С тази реформа се цели модернизиране на здравната система, по-ефективен контрол върху публичните средства и максимална защита на правата на пациентите, пише „Стандарт“.
